Ревю: Камъкът на смъртта - Луиз Пени



Издателство: Софтпрес 
Поредица: Разследванията на инспектор Гамаш
Година на издаване:2016г.
Брой страници:384
Цена:15,99лв.
Резюме:
Лятoтo e в paзгapa cи и глaвeн инcпeктop Apмaн Гaмaш ce e oтдaл нa зacлyжeнa пoчивкa в yютнa плaнинcкa xижa, нeдaлeч oт идиличнoтo ceлцe Tpитe бopa. Издигнaтa нa бpeгa нa caмoтнo eзepo, нacpeд дивия кaнaдcки лec, „Maнoap Бeлшac” e пpиютилa нe caмo бpилянтния дeтeктив oт квeбeкcкaтa пoлиция и cъпpyгaтa мy, a и ceмeйcтвo Фини – зaмoжнa cтapa фaмилия, чиитo члeнoвe ca кoлкoтo oтблъcквaщи, тoлкoвa и интpигyвaщи в cвoятa пpoтивopeчивocт.
Ho бeзмeтeжнoтo cпoкoйcтвиe и пaлeщaтa жeгa ca пpoгoнeни oт cтpaxoвитa лятнa бypя, кoятo вpъxлитa xижaтa и ocтaвя cлeд ceбe cи тpyп. Cтpaннaтa cмъpт нa изиcкaнaтa и изтepзaнa Джyлия Mapтин – гoлямaтa дъщepя нa ceмeйcтвo Фини, paзбyнвa дyxoвeтe в лyкcoзнaтa xижa и мнoгo cкopo пepcoнaлът и гocтитe нa „Бeлшac” ca въвлeчeни в paзcлeдвaнe нa yбийcтвo.
Cлyчaят пoпaдa във вeщитe pъцe нa Apмaн Гaмaш, кoйтo e peшeн дa paзплeтe миcтepиятa c пoмoщтa нa eкипa cи oт млaди cпeциaлиcти. Cтapи тaйни и oжecтoчeни cъпepничecтвa ce пpoбyждaт пpeд oчитe нa пoлицaитe, a xижaтa e пълнa cъc зaпoдoзpeни...
Ето ревюта на предишните три книги от поредицата:

За мен това е четвърта книжна срежа с авторката  и отново ме остави изумена и пристрастена към историите на главен инспектор Арман Гамаш .Вече определено си мислех ,че Л.Пени ще се поизчерпи и самата книга няма да ми донесе такова удоволствие , ноооо за огромно мое  щастие историята беше още по-интересна от
предишните. Както сте забелязали от резюмето ,мястото на действие е променено и вече не се намираме в Трите бора , а в хижа Белшас заровена дълбоко в квебекската лес.През цялото време си представях тишината и спокойствието на това място , усещах аромата на прекрасната храна , мириса на цветя ,на трева и дървета.Мястото е описано като един малък рай и точно така го почувствах и аз.За съжаление хармонията на това чудно кътче е нарушена с извършването на едно почти невъзможно убийство.
А.Гамаш и съпругата му Рен-Мари са се отдали на заслужена почивка и искат да отпразнуват годишнината си , когато главния инспектор без да иска е въвлечен в поредното разследване с много неизвестни.Освен семейство Гамаш , другите гости на хижата са семейство Фини или по скоро Мороу. Да , не сте се объркали , същата фамилия като на Питър и Клара Мороу от Трите бора. Това всъщност е семейството на Питър.Ако трябва да съм честна трудно може да се нарече семейство , но все пак включва майката , двете сестри и единия брат на Питър.За съжаление между тях не цари топлота и  семейна идилия , а по скоро съревнование  , алчност , гордост и дори омраза.
Томас е считан за звездата на семейството ,сякаш е най-добър във всичко и непрекъснато съди останалите , но в действителност той всеки ден  сякаш носи маска ,за да покаже най-доброто от себе си , а останалото остава скрито.
Мариана за мен беше изключително странен образ.Единствено тя има дете ,което се казва Бийн и никой не знае дали е момче,или момиче. По този начин тя иска да накаже майка си ....Звучи странно нали. И все пак тази жена се оказа грижовна и мила
,макари  по малко странен начин.
Джесика - за нея научаваме много малко , тъй като тя рано напуска семейството и след дълги години на отсъствие едва сега се завръща за семейна сбирка .И тя като останалите се е нуждаела от любов и внимание от страна на родителите си , копняла е за тях , но в труден за нея момент те не са я подкрепили.
Питър- той вече ни е добре познат и все пак сякаш дълбоко скрито в него има нещо зло и тъмно . Не мога да  определя какво точно е то , но много често той е разяждан от вътрешни съмнения  и чудовището в него иска да излезе ,но до този момент Питър все още успява да го потисне , но не се знае до кога ..
Както и в предишните три книги ,така и в "Камъкът на смъртта "освен основната сюжетна линия свързана с разследване на убийство , ставаме свидетели и на малко по-лична история свързана с Арман Гамаш . Тук става дума за неговия баща Оноре и за миналото му ,което се отразява върху
сина му и дори върху внука му.Много харесвам тези допълнителни истории ,които надграждат образите на героите и ни показват нови черти от характера им. 
Не знам дали до сега съм го споменавала , но страшно много харесвам кориците на всички книги от поредицата.Много  по -красиви са от оригиналните  и по един тайнствен начин разкриват нещо важно за сюжета.
В заключение ще кажа ,че книгата ми достави огромно удоволствие , прочетох я на един дъх и нямам търпение за следващата (която вече дори започнах). Просто ,ако не сте чели нищо от авторката Ви препоръчвам да се докоснете до стила ѝ ,защото е невероятен.

Ревю: Толкова близо до хоризонта -Джесика Кох

Издателство : ЕМАС 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници : 440
Цена: 16,90лв.
Резюме:
Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. 
Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.
Първо искам да благодаря  на  Irein Books Blog  , че ми подари тази книгата и след като я прочетох оценявам още повече подаръка :)

Завърших книгата преди броени минути и все още не знам какво да кажа и как да реагирам. Да ,знаех какъв ще бъде финала , знаех че книгата е доста трогателна , знаех че е по действителен случаи , но въпреки това пак не бях подготвена да прочета и изживея тези  440 страници .
В това ревю няма да обяснявам на дълго и на широко за образите на героите , как те
са изградени  и колко добре е написано всичко , тъй като всичко е истинско ,независимо дали е хубаво или не .... независимо колко тъжно или нечестно е ..за съжаление това е реалността. 
Дани е невероятен чаровник с прекрасни сини очи и приключенски дух. Спортува активно , изявява се като модел  и живее на пълни обороти , тъй като осъзнава ,че живота е кратък и трябва да вземе максимума от него. Нямаше как да не харесам Дани ....самият факт ,че е преживял толкова много и въпреки всичко се опитва да води нормален живот ,буди възхищение в мен .Изисква се такава сила и воля,за да живееш със своята участ и да носиш кръста си , дори когато е почти непосилно . Но в един прекрасен ден в живота му се появява Джесика.
Авторката (и същевременно главна героиня в историята) също буди искрено възхищение у мен . Когато се запознава с Дани тя е една на 17. Едно обикновено момиче в тинейджърска възраст , което си мечтае за купони , момчета и пиене , а получава нещо съвсем различно. Изисква се огромна смелост ,за да разкажеш историята си пред всички , да разкриеш най- съкровените си мисли и чувства , да опишеш на читателя болката и скръбта през която си преминала.Определено всичко това ме караше да настръхна и да се питам защо животът е бил така нечестен.
Връзката между Дани  и Джесика е необикновена  ,бурна ,истинска , откровена и толкова красива.Те сякаш си принадлежат и нищо и никой не биха могли да ги разделят.
Друга будеща възхищение героиня е Кристина - най-близката приятелка на Дани. Тя също е преживяла кошмарни неща в детството си и е силно травматизирана от това  , но все пак е стъпила на краката си и се бори.Признавам си ,че в един  момент започнах да  я обвинявам за постъпките ѝ , за това което причини на Дани и Джесика ,за това че обърна гръб на всичко .
Те тримата изградиха невероятна връзка и сякаш поне за малко живееха в свои собствен свят ,без да се интересуват от чуждото мнение и предразсъдъци. Но в един момент този сапунен мехур се спука и всичко пропадна. 
"Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре , доволна както рядко съм била преди.Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен ,бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто.Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи"
Щеше да ми е много по-лесно ,ако знаех,че всичко е една художествена измислица  ,
че просто авторката е доста идейна и леко  жестока към читателя , но за съжаление всичко е истинско. За мен книгата трудно попада в категорията автобиография , тъй като свързвам  подобни книги с по скучни и суховато написани истории за успеха на дадена личност  ,завършващи с щастлив край. За мен "Толкова близо до хоризонта" е по -скоро една изповед  на изстрадала и белязана душа , търсеща облекчение , разказвайки историята си . Не знам дали да препоръчвам книгата на всеки любител на любовните истории или драмите или какъвто и да било жанр , тъй като подобна история трудно би се категоризирала, но ако сте решили да прочетете книгата ,имайте предвид ,че след това дълго ще мислите за нея и  ще се питате защо живота понякога е толкова жесток.
"Не идвай на гроба ми ,няма да ме наримериш там.Прогони тъгата,студената земя не може да ме спре.


Ще се нося с ветровете,които идват при теб в летните дни, ще стигна до дъното на океана ,ще бъда вълната , която те носи към брега.


Ще съм най- ярката слънчева светлина,която ще гони мрачните ти мисли.Ще бъда във всеки глас ,който ти говори и те изпълва с надежда ...... " 

Ревю: Девети ноември -Колийн Хувър

Издателство: Ибис 
Година на издаване:2018г.
Брой страници: 308
Цена: 13,90лв.
Резюме: 
В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.
Ревюта и на останалите книги от авторката : Без ХоупЖестока любов , Споделени тайни

"Съдба. Дума означаваща предопределеност.

Съдба.Дума означаваща обреченост"
Както сте видели съм чела и останалите книги на К. Хувър ,но с ръка на сърцето мога да кажа ,че тази ми хареса най- много .Това беше моят тип любовна история - доста нестандартна , истинска и на моменти дори жестока , но написана по уникален начин и правеща ни съпричастни с главните герои.Хареса ми това ,че в книгата не всичко се върти само около любовта между двамата главни герои , да те са основните действащи лица и естествено книгата е любовен роман , но въпреки това историята  ни учи ,че не бива да съдим хората твърде прибързано и ,че всеки носи своите белези -независимо дали са физически или не , дали са видими или не .... те са там  и малко или много влияят върху самочувствието и развитието на дадения човек.
Фалън  е била 16 годишна обещаваща актриса , която при инцидент бива
обезобразена от пожар избухнал в къщата на баща ѝ и това автоматично слага край на кариерата ѝ ,но и тотално срива самочувствието и увереността на момичето.Когато си на 16 ,лицето ти е осеяно с белези и  хората извръщат очи щом те видят това няма как да не се отрази  и на по нататъшния ти живот.Тук до голяма степен отново се засяга темата за това да си различен и по какъв начин те приемат околните. Всичко отклоняващо се от общоприетите норми е различно ,следователно е странни и дори плашещо.В случая на Фалън хората я гледат по скоро със съжаление , а доста често дори не искат да спират погледа си върху лицето ѝ. Но в един прекрасен девети ноември (дата съчетаваща в себе си доста събития) симпатично младо момче се вглежда във Фалън и дори и се усмихва и това поставя началото на необикновена връзка между тях. 
"Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя."
Бен иска да стане писател. В началото знаем само това за него ,както и че има двама братя и майка му е починала.Почти през цялата книга фактите за него са оскъдни ,но това прави образа му още по-интересен. Бен веднага съзира красотата във Фалън ,но вижда и нейната липса на самочувствие и ѝ се притичва на помощ в подходящия момент. Това слага началото на странното приятелство между тях и идеята да се виждат само веднъж в годината и то на девети ноември.Не мога да разкрия всичко ,което двамата герои са преживели на тази дата , но определено е достатъчно ,за да служи за заглавие на книгата.
И така те започват да се срещат на всеки девети ноември и неусетно се влюбват , чакат с нетърпение да дойде уречената дата ,за да прекарат времето си заедно ,докато нещата не започват да се променят. Отношенията между Бен и Фалън търпят развитие ,всеки от тях иска най-доброто за другия и в този си стремеж вземат не дотам правилни решения. Ще кажа само ,че в книгата нямаше нищо излишно.Нито любовните сцени , нито романтиката ,нито драмата бяха в повече. Напротив , всичко беше премерено и написано с прекрасно чувство за хумор и препратки към някои банални сцени от любовните романи.
"Но този апартамент е прекалено удобен, а удобството понякога се превръща в препятствие,когато се опитваш да определиш своята цел в живота.Целите се постигат чрез преодоляване на неудобствата и упорита работа. Те няма да се постигнат ,ако се криеш на някое удобно и приятно място."

Историята дотолкова влезе под кожата ми ,че четейки последните 50 -60 страници аз плачех.Не съм от най- романтичните и емоционални хора ,но някак си почувствах историята на Фалън и Бен много осезаемо.Имах нужда да прочета цялата книга  на един дъх и да видя историята от всички гледни точки , да се уверя в чувствата на героите  и  да стигна до щастливия финал.
"Защото ,когато обичаш някого ,си длъжен да му помогнеш да открие най-добрата част от себе си"
Толкова много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност , че чак нямам думи. Продължавайте да издавате такива невероятни книги!

March Wrap Up & April TBR

Март месец с основание е наричан женския месец , не само заради празниците , а и заради променливите му "настроения" Тази година напълно се убедихме в това. Един ден беше +20
градуса , а на следващия валеше сняг :Д. Е , в крайна сметка пролетното време вече дойде , женския месец си отиде и е време за месечната равносметка. Отново успях да прочета 4 книги като три от тях са част от поредица. Ето ги и тях.

1.Двор от ярост и мъгла - С.Дж.Маас 
Мисля ,че е излишно да казвам каквото и да било за книгата и самата история , тъй като всичко написано от авторката си струва да се прочете. Ако искате тотално поглъщащо и обсебващо четиво  ,което няма  да ви омръзне въпреки обема на книгите, то тогава захващайте се с поредиците на Сара.

2. Парцалена принцеса -Ерин Уот 
Започнах книгата доста спонтанно , тъй като се нуждаех от малко почивка , разведряване и нещо супер леко и приятно. Зачетох като на шега Парцалена принцеса и ,ако имах повече време до вечерта сигурно бих я завършила. Историята  е изключително завладяваща, да доста е тийн , а на места не е много реалистична ,но понякога всеки има нужда от такива четива (или поне аз )

3.Стъклен принц -Ерин Уот 
Естествено продължих с поредицата и отново не останах разочарована.Историята се развиваше ,героите претърпяха доста промени и нещата станаха още по заплетени и объркани.

4. Пясъчен замък -Ерин Уот 
 И така дойде ред и на третата книга слагаща край на историята на Ела и Рийд. Доста неща се случват в тази малка книжка , но в крайна сметка всичко завършва добре.Определено бих препоръчала поредицата на почти всеки ,тъй като е супер лека ,приятна на места дори забавна ,чете се бързо и оставя след себе си приятно усещане.

По отношение на месец Април вече имам няколко набелязани и дори започнати книги. 
Първата от тях е Толкова близо до хоризонта от Дж.Кох .Чувала съм страшно хубави мнения за книгата и най- сетне реших да я прочета и за сега историята се очертава като доста ...тъжна. Другото започнато четиво е Нови 101 отбивки на Иван Михалев. Със затоплянето на времето започвам все повече да мисля за разходки и екскурзии , а книгата дава изключително много идеи за интересни места , някои от които дори не бях чувала.
Следващата книга на дневен ред е Девети ноември - К.Хувър .Всичко ,което съм чела до сега от авторката е било страхотно и вярвам,че и сега няма да ме разочарова.
А какви са вашите планове за Април ?

Ревю: Пясъчен замък -Ерин Уот

Издателство : Егмонт 
Поредица : Семейство Роял 
Година на издаване: 2017
Брой страници:392
Цена : 14,90лв.
Резюме:
Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.

Ревю на първата и втората книга от поредицата: Парцалена принцеса и  Стъклен принц 

Успях най- сетне да завърша  тази книга и да достигна до развръзката на историята. Ще започна с това ,че поредицата е изключително увлекателна , тъй като непрекъснато се случва нещо неочаквано ,което те кара да изпадаш в шок и да искаш да четеш още и още .Колкото до "Пясъчен замък " , книгата се приближаваше твърде много до сапунен сериал, (не казвам ,че е лошо ,тъй като като малка много ги обичах) През повечето време нещата бяха някак доста изкуствени . Да започнем с появата на Стив (уж мъртвия баща на Ела). Този човек беше изключително странна личност. В първите две книги всички говореха колко прекрасен човек е бил , колко близък е бил на семейство Роял , колко са се обичали и какви ли не неща , а в крайна сметка се оказа доста по-различен.Образът му беше изграден ужасно и твърде противоречиво. Така и не разбрах дали обича дъщеря си или на моменти просто приемаше като хоби това да баща. Освен това поведението му през повечето време беше абсурдно ... и като цяло не знам защо изобщо се появи този човек. 
Продължавам с убийството на Брук - тук май на авторите им е писнало от образа ѝ  , а и за да има малко повече драматизъм са решили да я "убият" и да обвинят Рийд (естествено ), за да може това да подложи на изпитание силата на чувствата на двама тинейджъри на 17 и 18 години , който все още не знаят какво искат от живота. Докато в първите две книги Рийд беше мъжкарят , който раздава юмруци и всява респект в училище , то тук беше някак мекошав  и хленчещ и вечно тичащ подир полата на Ела.
Образът на Ела май беше най- адекватен от цялата книга . През цялото време тя знаеше какво иска и как да го постигне и не се предаваше , просто за нея не мога да кажа нищо лошо.
Следващото още по-абсурдно нещо беше самото разследване на убийството на Брук. И  адвокатът за защитата на Рийд ,и  самите разследващи бяха толкова неправдоподобни. По време на цялото разследване те не успяха да открият друго освен видео запис от камерите в сградата и ДНК материал под ноктите на жертвата. Това беше всичко :Д  Но Ела реши да се намеси и за две минути успя да открие свидетел с лъжливи показания. Всичко това беше пълен смях.
А  финалът ...беше щастлив или поне за повечето герои. В крайна сметка беше ясно какво горе долу ще се случи и ми допадна развръзката.
От всичко прочетено до тук сигурно ще ме попитате защо изобщо съм довършила книгата , но истината е ,че въпреки всички тези недостатъци  все пак е някак странно увлекателна и приятна. Въпреки всичките тези нелепи неща ,  историята си има свои собствен чар , ако мога  така да го нарека и сякаш успях да загърбя негативите и да се насладя на историята.

Ревю: Стъклен принц -Ерин Уот


Издателство: Егмонт 
Поредица : Семейство Роял
Година на издаване:2017г.
Брой страници: 328
Цена: 14,90лв.
Резюме:
Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?
Ревю на първа книга от поредицата - "Парцалена принцеса"

Споменах ли вече ,че книгите от поредицата Семейство Роял за мен се оказаха доста пристрастяващи.Основни причини за това са динамиката в историята , чувството за хумор ,непрекъснатите обрати и съпричастността ,която изпитвах към героите.В "Стъклен принц" се докосваме и до гледната точка на Рийд . Някои от главите са от
негово име , а другите от името на Ела." Парцалена принцеса" завърши с бягството ѝ от имението Роял и от живота на момчетата. Очаквах да прочетем какво всъщност се случва с Ела след като отива на автогарата , хваща някакъв автобус и се покрива за около две седмици , но реално това  остава на заден пран и почти не се споменава какво е правила през това време. Факт е ,че напускането ѝ се отразява доста зле на всички ,особено на Рийд ,който общо взето през цялата книга все се извиняваше и съжаляваше за нещо.Ела го играеше наранена , предадена и недостъпна , а отношенията между членовете на фамилията Роял бяха ужасни .Неусетно младото момиче се беше превърнало в спойката на семейството и беше подобрило отношенията между тях, a внезапното ѝ заминаване допълнително внесе напрежение и смут. Естествено Калъм Роял не остави нещата така и се погрижи Ела бързо да влезе отново в "правия път", макар и с  малко радикални мерки.
В тази книга успяваме да вникнем до известна степен в тайните на Гидиън, но така и не успяваме да опознаем близнаците или Истън.(но пък за него има отделна книга ) Основното действие се върти около Ела и Рийд и тяхната драма като същевременно наблюдаваме и как Ела постепенно се приобщава в новата среда и  не се страхува да се опълчи на несправедливостите в училище. 
 Брук може би е най-дразнещото и противно същество в цялата книга.Любовницата на
Калъм , която се оказва ,че е спала и с Рийд е жена ,която не би се спряла пред нищо стига да се домогне до пари и власт. Тя е олицетворение на истинска златотърсачка без грам мозък, разчитаща единствено на тялото и красотата си , за да се докопа до някой мъж.
Трябва  да призная, че финала на книгата ме остави в пълен шок и за съжаление граничеше малко с латиноамериканска сериал  . Просто всички неща на куп бяха ...прекалени и изглеждаха малко нереалистично или поне за мен. Но от друга страна авторите определено са постигнали търсения ефект.Завършекът на книгата  оставя читателя развълнуван и тръпнещ в очакване какво ще се случи. За мое огромно щастие вече успях да започна третата книга и малко по малко разплитам загадките .А на пазара вече е  и четвъртата книга от поредицата - " Прокудена принцеса " , която е насочена към историята на Истън 

Ревю: Парцалена принцеса -Ерин Уот


Издателство: Егмонт
Поредица: Семейство Роял 
Година на издаване: 2017г.
Брой страници:328
Цена:14,90лв.
Резюме:
Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.
Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.
Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…
Винаги съм твърдяла ,че  всяка книга си има своето време за прочит и ,когато се докосна до съдържанието ѝ в подходящия момент ,то тогава тя намира място в сърцето ми. Същото се случи с "Парцалена принцеса". След прочитана няколко трилъра и след главозамайващата "Двор от мъгла и ярост " имах нужда от някакво  леко ,разтоварващо ,дори  наивно четиво , което няма да ме напряга и така съвсем случайно подхванах "Парцалена принцеса" .Започвайки я реших ,че ще е   типичната тийн история за лошото момче и доброто момиче , който не могат да са заедно ,защото тя е твърде мила и добра , а той не е достоен за нея и т.н.т... , НО историята ме изненада много приятно . Е, отново го има момента с лошото момче , но в случая те са цели 5 и са така прочутите братя Роял , които тънат в разкош и въпреки невинната си възраст карат адски скъпи коли  , пият алкохол на поразия и правят секс (по отношение на тези неща според мен авторката се е престарала , тъй като все пак това е тийн книга и не мисля ,че е добре едно дете на 16 години например да чете такива неща и да ги приема за нормални) Аз отдавна съм прехвърлила възрастта на героите ,но все пак ги разбирам поне в някои отношение. В други обаче намирам поведението им да абсурдно.Когато в живота им се появява Ела това променя всичко. Те са настроени изключително враждебно към момичето ,подтиквани от мисълта ,че тя може би иска да спи с баща им и да се домогне до парите му. Това довежда до поредица от неприятни случки , където потърпевша е Ела и определено ми стана жал за това момиче , което след всичко преживяно е подложено на тормоз от пет разглезени момчета , които не знаят какво искат .
Ела е  17 годишно момшче , което цял живот е живяло само с майка си и не познава баща си.Не е имала нормално детство , тъй като майка ѝ е работила като стриптизьорка и доста често се е влюбвала в неподходящи мъже ,но въпреки това винаги се е опитвала да осигури на дъщеря си всичко необходимо. Поне до момента ,в който се разболява и тогава ролите се разменят . Ела  е принудена да се грижи за болната си майка , а тъй като парите не стигат се налага да започне да се съблича за пари.В началото този факт леко ме шокира , тъй като тя е само на 17 години ,но в
днешно време нещата доста са се променили , а  децата бързат да се превърнат във възрастни . След смъртта на майка си Ела гледа да преживява някак ,да учи и да се издържа сама стига да не попада в приемно семейство . И така един ден я открива Калъм Роял и животът ѝ се променя тотално след като разбира ,че починалият ѝ баща е бил изключително богат и е искал да я открие ,но внезапната му смърт е превърнала най-добрия му приятел Калъм в неин настойник Съдбата се усмихва на Ела и тя попада в света на семейство Роял. Както споменах и по-горе отношенията ѝ с братята не потръгват добре  и тя е принудена да търпи техните шеги ,помятания и гадни номера ,но въпреки това се оказва достатъчно силна ,за да се не се пречупи и предаде.
А сега е време да спомена и самите братя Роял
Гидиън  е най- големия брат и вече е в колеж.Идва  си само  за уикендите  и  ролята му в книгата е по-второстепенна , въпреки че и неговата история се оказа интересна и ще търпи развитие.
Рийд  е следващия по големина и съответно той е поел командването на по -малките
братя. Едва ли не всеки трябва да му се подчинява и да спазва правилата му . Същевременно той е и лошото момче , което привлича погледа на Ела и намира място в сърцето ѝ . През голяма част от времето той се държи като истински глупак ,но до известна степен разбирам поведението му.
Истън е моят любимец. Притежава някакъв чар ,винаги се шегува и в един момент започва да приема Ела наистина като своя сестра.
Себастиан и Сойер -  са близнаци и май това е всичко , което разбрахме за тях.Общо взето те не вземат почти никакво участие в действието , но се надявам в следващите книги това да се промени.
Кълъм Роял - бащата на момчетата , тотално е изгубил контрол над тях и намира утеха единствено в чашката и в прегръдките на значително по-младата от него Брук. Определено и той не е пример за подражание , но поне се отнася добре с Ела.
Цялото действие в книгата се развива от гледна точка на Ела - усещаме какво преживява тя и как приема промените в живота си.Определено книгата е динамична. Няма излишно" разтягане на локуми" или драматизиране.
В заключение ще кажа ,че за мен книгата е идеалното разтоварващо четиво ,което може да не е " връх в литературата" но на мен ми беше изключително интересно през цялото време и с нетърпение се залавям с прочита на Стъклен принц.