понеделник, 22 май 2017 г.

Ревю: Без милост -Лекси Блейк

Издателство: Ибис 
Поредица : Lawless
Година на издаване : 2017г.
Брой страници : 344
Цена:13.90лв.
Резюме:
Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее...

"Ние всички си мислим,че там някъде  има една магическа нормалност,която можем да достигнем ,ако направим това или вярваме в онова.Това не е вярно.Нормално за хората означава борба.И ние всички се опитваме да се справим. "
Ще започна с това ,че за мен авторката беше непозната и до сега не бях чувала нищо за нея ,но пък винаги е интересно да се докоснеш до нещо различно  .Е мога да нарека "срещата си " с Лекси Блейк успешна , тъй като ми допадна стила ѝ на писане и историята , която е сътворила.Като се замисля ,май до сега не съм чела любовен роман с леко криминални мотиви , което си е голям пропуск ,защото мисля ,че това съчетание много ми допада.
Книгата започва с кратко описание на семейство Лолес или поне това ,което е останало от него -трима сина и една дъщеря.Планът им е да отмъстят за убийството на родителите си и да накажат виновниците по най-жесток начин, но един от тях се
оказва вече мъртъв и дъщеря му Ели Стратън се оказва на мушката.За мен поне не е правилно детето да плаща за грешките на родителите си ,но в случая беше ясно,че ситуацията ще е малко по-различна.Тази първа книга от трилогията ни запознава с историята на Райли и Ели.

Райли  е средния по  големина от тримата братя и е израсъл сред доста лишения и сиропиталища .Животът му е бил кошмарен докато по-големият брат Дрю не го и измъкнал и взел под крилото си .От там на сетне Райли се отдава на следването си по право и на съставянето на плана за така дълго чаканото отмъщение.От тримата той е най-общителният, мил и усмихнат и затова на него се пада задачата да покори сърцето на Ели.
"Харесваше му мисълта да е закрилник на Ели ,неин съветник и винаги необходимото момче за всичко.Затова , когато ставаше дума за нея , настръхваше и  се вълнуваше ,което нямаше нищо общо с истинската му цел."
Разбира се като всеки герои в подобен тип книги той е изключително красив , с изваяно тяло и прекрасна усмивка ,а да не забравяме и страшно богат и умен. Или на кратко казано - за една жена е трудно да не се влюби в него.Само че грешката ,която той допуска е ,че забравя някои дребни усложнение , а именно чувствата. Райли е  силно привлечен от Ели и доста бързо забравя ,че това е мисия ,в която просто трябва да изпълни задачата си . За него  нещата бързо се  задълбочават , а подобна проява на чувства неминуемо води до много проблеми. 

Ели Стратън  е умна и амбициозна жена в едно мъжко общество , където всеки я подценява , тъй като е от нежния пол.Тя е била отхвърляна от баща си ,който винаги е искал единствено наследник , а не дъщеря  и на практика е израсла  в компанията пред очите на персонала , който ѝ е обръщал много повече внимание от родния ѝ
баща.Това е зародило в нея любовта към фирмата  и работата и я е амбицирало да се докаже в този чисто мъжки бизнес.След едни неуспешен брак и доста подценяване тя тотално е загубила своята увереност като жена ,криейки се зад старомодни и строги костюми.Позитивна роля тук изиграва нейната най-добра приятелка и асистентка Лили ,която я убеждава да смени гардероба си и да покаже прекрасното си тяло. Е това определено върши работа , тъй като очите на Райли не се отделят от нея.
"Не беше трудно човек да обикне Ели.Тя беше компетентна в работата ,но наивна ,когато се налагаше да участва в игри.Ели беше истинска. Емоциите  ѝ се меняха на мига ,но дълбоко в нея бяха заложени морални принципи и житейски ценности , които не се променяха. Тя винаги беше  внимателна и добра.Винаги лоялна.Винаги се стараеше да постъпва правилно. "
До голяма степен Ели е  типичният женски образ в подобен тип книги - силна , красива и способна , но неуверена , търсеща любов и разбиране.
Трябва да спомена и останалите членове на семейство Лолес. 

Дрю е най-големия брат ,който е основал компанията 4Л,натрупал  е милиони и се е постарал да измъкне Райли , Брайн и Мия и да събере отново цялото семейство.Самият той е доста загадъчен  и леко мрачен , което го превръща в много интересен персонаж.Сякаш има някаква тъмна страна , която упорито крие ,но още в следващата книга ще се насладим на неговата любовна история.
Бран е най-малкия от тримата и той също е особняк по някакъв начин. Има проблеми с гнева и не понася посегателствата върху жени. Психиката му също е увредена в резултат  от случилото се и има доста рани за лекуване.
Мия - тя е била много малка, когато родителите ѝ умират и може би за това случката
не е оставила такава травма в съзнанието ѝ. Отгледана от лесбийска двойка ,която я е обградила  с много любов  ,Мия е израсла в една почти нормална среда и доста се отличава от братята си. За нея семейството и любовта са много по-важни от отмъщението.Самият и образ много ми хареса , тъй като тя е много мила и грижовна и в същото време леко шантава на моменти ,а отношенията ѝ със съпруга ѝ Кейс определено внасяха доста разнообразие и поводи за усмивки.
Като цяло книгата ми допадна макар и някои неща да бяха твърде клиширани и да ми се искаше да има повече забавни моменти и чувство за хумор, но идеята на историята е добра.Реално в първите може би 150 страници  книгата се развиваше леко, приятно и без кой знае какви изненади , но от там на сетне нещата доста се промениха и дойде ред на по-интересната част.
Финалът като на всяка подобна история беше красив  и нежен , и оставящ приятно чувство у читателя. Препоръчвам книгата на всеки търсещ  нещо леко и разтоварващо ,което същевременно е достатъчно интересно ,за  да събуди любопитството и да бъде прочетено на един дъх .  

"Всичко зависи от начина ,по който гледаш на света.Ние много често сами решаваме дали нещо е грозно ,или хубаво."


Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата :)

петък, 12 май 2017 г.

Ревю: Господин Неустоим -Сюзан Елизабет Филипс



Издателство: Ибис
Поредица:Американска лейди
Година на издаване: 2016г.
Брой страници : 344
Цена:13.90лв
Резюме:
В градчето Уайнет, Тексас, се подготвя грандиозна сватба – събитието на века. Обичаният от всички кмет и най-виден гражданин Тед Бодин, самият господин Неустоим, се жени за Луси Джорик, дъщеря на първата жена президент на Съединените щати. Съвършената двойка, нали?

Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Напоследък съм на вълна любовни романи и С. Е. Филипс определено е най-удачния избор ,който направих и не напразно съм чувала редица суперлативи по неин адрес.
Тя е умел разказвач , който може да превърне леко клиширания сюжет в емоционално заредена и напрегната история ,чиито финал предизвиква умиление.
Това е третата книга , която чета от авторката и отново много ми хареса. Започвайки я ,не бях разбрала ,че е част от поредица и то 6 -тата част, но книгите определено могат да се четат по отделно и  не беше никакъв проблем ,че започвам малко " отзад напред " с поредицата.
Историята започва с една провалена сватба и от там на сетне се запознаваме с двамата ни главни герои:
Мег Коранда  е най-добрата приятелка на "булката беглец" и сякаш само тя осъзнава , че Луси (булката) ще допусне огромна грешка встъпвайки в този брак. За щастие и Луси го разбира ,макар и в последния момент и се отказва от всичко. Но измъквайки се незабелязано от забъркалата се каша , тя оставя Мег сама да се справя с последиците и с разгневените жители на малкото градче Уайнет. Всички те търсят изкупителна жертва за провала на събитието на годината и г-ца Коранда се оказва най- подходяща. Самата тя е израсла в лукс и разкош ,тъй като родителите и са знаменитости   и винаги е разчитала на финансова издръжка от тяхна страна като  никога не се е  замисляла сериозно как да си изкарва прехраната. Но мама и тати решават да спрат "кранчето " ,което довежда младото момиче до пълна безизходица. Тя дори не може да си плати хотела , където е отседнала , а какво остава да се прибере в дома си. Образа на Мег преплита в себе си  от една страна богаташкото момиче ,което е свикнало да има всичко и да не се замисля за пари и от друга страна авантюристката ,решена този път да се справи сама и да докаже най-вече на себе си ,че не е толкова глупава и бездарна ,за колкото се мисли. Естествено това не е много лесно в град , където всички те мразят и тя се оказва черната овца на Уайнет. Но това в никой случаи не я спира , а напротив, мотивира я още повече да се опълчи на закостенелите тексасци. Трябва да призная ,че до известна степен атмосферата в градчето много ми хареса. Всички са много сплотени и отстояват целите си. Голяма част от второстепенните герои са познати от предишните книги в поредицата , но за мен бяха съвсем нови. Въпреки това веднага харесах Тори , с нейната голяма уста и   своенравност , лейди Ема - винаги здравомислеща и въздържана , Шелби , Кейла и всички останали.
Тед Бодин -дойде време да попиша малко и за самия "господин неустоим" Той е златното момче на Уайнет ,  спасителят на градчето , героят на жителите и всичко друго положително ,което се сетите - той е мъжът мечта и всяко момиче е влюбено в него, естествено е много умен , богат , грижовен , състрадателен отдаден на работата си като кмет , с две думи -перфектен е. Но по някакъв начин Мег пропуква красивата фасада и открива недостатъка му - той  не може да се обвърже емоционално , не може да се отпусне напълно , да изгуби контрол и да се остави на страстта и емоцията да го водят , той е подвластен на разума ,  не на сърцето си. Всичко в живота му е основано на този принцип и се подчинява на рационалното мислене , а Мег е всичко друго , но не и рационална.
Ключово място в книгата заема голфът като игра. Признавам си ,че познанията ми в тази област са нищожни и за мен винаги е изглеждало като една  от най скучните  игри. Е, Сюзан  Елизабет Филипс е успяла да го представи по доста по- поносим и дори забавен начин ,макар да имаше много термини ,които поне за мен бяха непознати.
В някои отношения историята на Мег  и Тед ми напомняше на "Героите са моята слабост" на същата авторка ,която прочетох преди броени дни , може би заради образа на Ани ,който е малко сходен с този на Мег , но това в никои случаи не е недостатък.
Разбира се финалът на историята беше много красив , макар и предвидим. На героите им  трябваше малко време да осъзнаят чувствата си и кое е важно за тях и кое не е,  но в крайна сметка както казах финалът беше забавен и хубав.Определено тази книга събиди интереса ми и към останалите от поредицата , тъй като вече малко или много опознах всеки един от героите.
И не на последно място няма да ми омръзне да споменава колко красиви са кориците на издателство Ибис .В повечето случаи оригиналните са направо ужасни , но нашенските са винаги изпипани и напълно отговарящи на съдържанието на дадената книга.
И така накрая ще кажа ,че "Господин Неустоим " ми достави голямо удоволствие и макар преди да не бях голям привърженик на любовните истории сега мнението ми е съвсем различно , а С.Е.Филипс е един от майсторите в този жанр.



четвъртък, 11 май 2017 г.

Top 5 на най-четените от мен автори !

Здравейте :)
Днес се появявам с един малко по -различен пост  , върху който се бях замислила отдавна .Всеки си има любими автори и иска да чете още и още от творчеството им ,но това зависи и от факта колко богато е то .Затова реших да се посъветвам с Goodreads и да видя кои са авторите ,от които съм прочела най-много книги . Оказа се,че някои  са с равен брой прочетени от мен книги ,затова ще ги спомена всичките. 


5. На тази позиция се наредиха три дама ,всяка от които има доста различен стил от останалите и въпреки това и трите ги харесвам много и съм прочела по пет книги от всяка  .Това са :
К.Кас - от нея съм чела поредицата Изборът ,която остави в мен много приятно усещане ,Дженифър Л. Арментраут  с нейната поредица Лукс ,която обожавам  и С.Дей с любовно еротичните си романи и новели ,които определено привличат
вниманието. 

4.Крис Картър - той се нарежда преди дамите , тъй като от него съм успяла да прочета 6 книги. Авторът пише доста брутални трилъри и е един от любимците ми в този жанр.Със сигурност ще прочета и още някоя друга книга от него.

3. Следват две наистина големи класики .... Дж.К.Роулинг и К.Клеър с по 7 книги всяка. Излишно е да казвам каквото  и да било за авторката на Хари Потър -просто ,ако не сте чели нищо от нея .... ами прочетете. К. Клеър също е доста възхваляван автор ,но за мен лично не е толкова добра ,колкото Роулинг и дори ми е твърде прехвалена. Все пак харесвам поредицата Адските устройства.
 

2. На почетното второ място е един от най-любимите ми автори - Джон Стайнбек с 8 книги.Това е автор , който започнах да чета може би преди около 5 -6 години  и веднага зае много специално място в сърцето ми. Книгите му не са лесни за четене , но пък са изключително съдържателни и мъдри. За съжаление  скоро не съм чела нищо негово , но ми се иска все някога да прочета всичките му произведения .

1. Моля барабани .... време е за първото място. Призът отива при ...една дама и едни мъж. Това са С. Йънг и Рик Риърдън с по 11 книги.
С.Йънг е авторка на поредицата Дъблин стрийт и пише прекрасни любовно еротични романи.Прочела съм всичко от нея , издадено у нас и остава единствено да чакам нещо ново.
Колкото до Р. Риърдън  и преди съм казвала ,че каквото и да напише този човек , най- вероятно ще ми хареса.Ако съм попаднала в читателски застой винаги мога да хвана някоя негова книга и знам със сигурност ,че ще ми е интересна.

Е това беше един моментен поглед върху читателските ми вкусове и предпочитания.Може би скоро тази своеобразна класация ще се промени или поразмести ,но поне за сега включва наистина едни от най- любимите ми автори и много обичам ,когато се запозная с творчеството да дадения автор да мога да подхвана и прочета всичките му произведения.

Споделете и Вие  кои са най-четените от вас автори ?

събота, 6 май 2017 г.

Ревю: Героите са моята слабост - Сюзан Елизабет Филипс

Издателство : Ибис 
Година на издаване :2017г.
Брой страници :351
Цена :13.90лв
Резюме:
Дълбока зима.
Усамотен остров край брега на Мейн.
Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.)
И мистериозна къща, извисяваща се над морето...
Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не й е смешно.
Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде.
Когато пристига в наследената от наскоро починалата й майка вила, Ани е абсолютно неподготвена за това, което заварва. Изненадана е и от мъжа, обитаващ Харп Хаус – мистериозно имение, надвиснало над малката крайбрежна вила. В детството им той я е предал по начин, който тя не може да забрави, нито да прости. Сега двамата са приклещени на скования от зимните студове остров заедно със самотна вдовица, малко нямо момиченце и местните хора, които обожават да си пъхат носовете в чуждите дела.
Дали той е злодеят, който тя помни, или се е променил? Разумът й казва „не“. Сърцето нашепва „да“.

Това определено беше една от най-странните любовни истории , които съм чела.Казвам го в добрия смисъл на думата ,тъй като героите бяха дста различни от
типичните мъж и жена , който са привлечени един от друг и минават през доста препятствия докато се съберат .Те са извън всякакви клишета и историята им беше доста различна от тези ,които съм чела преди.

Ани е нереализирала се актриса ,която в момента е тотално разорена и единственото ѝ спасение е вилата на остров Перигрин. Останали са ѝ само куклите. Да , Ани е кукловод или по -скоро вентролог и всъщност това е единственото ,което не харесах в книгата. Не съм голям фен на куклените представления и самата идея за тях  ме плаши.В книгата им е отделено твърде много внимание и всяка от тях си има име и отделна роля , а гласовете им непрекъснато изплуват в съзнанието на Ани.За мен това беше ненужно ,но пък всеки си има предпочитания.Като изключим тази дребна подробност образът на Ани ми хареса.Тя е израсла под непрестанните забележки и неодобрение на майка си и това я е превърнало в една несигурна личност , която не вярва в качествата си.Ексцентричната ѝ майка се е радвала на слава и пари ,но когато се разболява единствено дъщеря ѝ  е до нея. Изпълнявайки всяко нейно  предсмъртно желание Ани се оказва тотално разорена и затънала в дългове, а едно обещание за наследство я отвежда в усамотена вила на изолирания остров Перигрин в средата на зимата. От тук на сетне я очакват доста трудни моменти  и да си призная  , ако бях на нейно място отдавна да се бях отказала.

Тео също е доста странен и интересен герои.В началото за мен дори беше плашещ , след това реших ,че има сериозни психологични проблеми и дори бях решила ,че нещо с него не е наред.Той създава илюзията за жесток и коравосърдечен мъж , който живее в усамотение и пише зловещата си книга.Идеята за това ,че е писател доста ми допадна както и това ,че се докосваме за малко до сюжета в книгите му.В крайна сметка се оказва ,че Тео е един обременен от миналото си мъж ,който обича да се грижи за околните , но не иска да дава израз на  чувствата си.По-лесно му е  да живее отшелнически живот ,да не говори с никого и да не се интересува от чуждите проблеми.Дори му харесва ,че хората се страхуват от него .Но в един момент бронята му се пропуква и живота му се променя .Естествено основната причина за това е появата на Ани.
Те  си имат своите истории от миналото и  доста спомени -някои добри , други лоши и все пак това ги свързва .Отношенията им са доста забавни , а сарказмът на Ани беше любимото ми нещо.Те непрекъснато са на тънката  граница между любовта и омразата - карат се , заяждат се и все пак са загрижени един за друг. Хареса ми идеята на С.Е.Филипс да въведе лека криминална нишка -малко тайнственост , заплахи  и стрелба допринасян за още по-интересния сюжет.
Ливия беше един от любимите ми образи.Това малко съкровище допринесе толкова много за приятната атмосфера  в книгата както и за изясняване на отношенията между Ани и Тео. Джейси -майката на Ливия за съжаление не ми беше толкова приятна и до края на книгата така и не я харесах. За сметка на това пък много се радвах на всяка поява на Ханибал. 
Излишно е да казвам ,че корицата ,която издателство Ибис са сътворили е много красива и със сигурност  я предпочитам пред оригиналната.
"Героите са моята слабост" ме среща за втори път със стила и творчеството на авторката и определено няма да е за последно. Книгата е достатъчно завладяваща ,за да държи читателя в едно непрестанно очакване  и в същото време е лека и разтоварваща с едва доловима романтична нишка ,която придава една приятна сладост на цялата история.Напоследък все повече ме привличат подобни красиви любовни истории, който не са твърде банални , но все пак носят в себе си красотата на любовта. Препоръчвам книгата на всички почитатели на този жанр , а и не само , тъй като С.Е.Филипс е много умел разказвач и определено запленява с историите си. 

неделя, 30 април 2017 г.

April Wrap Up and MayTBR

Здравейте книжни мишлета :)
Месец Април вече е зад гърба ни и ни очаква още по-топлия и слънчев Май. Радвам се на всеки един слънчев ден и както  е тръгнало докато се усетим и ще дойде лятото. Със стоплянето на времето и пролетното настроение все повече усещам , че ми се четат някакви леки любовни истории , нищо твърде ангажиращо или натоварващо. Този месец успях да прочета 6 книги и никоя от тях не ме разочарова.Ето ги и тях:(заглавията са линкове към ревютата)


1.Любов в Единбург -С.Йънг - книгата съдържа четири новели към поредицата Дъблин стрийт, която пък определено се открои след любимите ми. Насладих се максимално на всяка една от кратките новели  и определено авторката не ме разочарова. Бих препоръчала книга на всеки един почитател на поредицата.

2. Найтингейл Уей- С.Йънг това е последната книга от поредицата Дъблин стрийт,която прочетох с голямо удоволствие , но и мъничко тъга. Остава единствено да се надявам , че издателството  ще преведе и още някоя книга на авторката, тъй като страшно много харесах стилът ѝ на писане  и това ,че еротиката и любовната драма  в книгите ѝ са много премерени и създават перфектната комбинация за една красива любовна история.


3.Скулптора  - К.Картър -и преди съм споделяла ,че много си падам по такъв тип трилъри ,изпълнени с  напрежение  и доста кървави сцени .Точно затова харесвам и автора , а тази книга е част от поредицата му за детектив Робърт Хънтър. Почитателите на този жанр смятам ,че биха харесали историята.

4.Изгубеният символ -Дан Браун - аз съм от читателите , които харесват стила на автора и намират книгите му различни и интересни.Историята в Изгубения символ за мен беше интригуваща , успя да погълне вниманието ми изцяло  и докато не прочетох и последната страница не можех да оставя книгата. Това ми е напълно достатъчно , за да знам ,че харесвам начина на писане на Д.Браун.

5.Черната къща -Питър Мей-  все още бях на вълна трилъри и затова продължих с тази наскоро излязла и доста обещаваща книга.Историята се оказа малко по- различна от очакваното ,но пък беше добре написана  и в крайна сметка ми хареса.

6.Жестока любов - Колийн Хувър Прочетох книгата  в последните дни от месеца и все още съм подвластна на емоцията.Започвайки я не очаквах,че ще ми хареса толкова и ,че ще се окаже едно малко бижу ,което успя да ме разчуства.

Все още не съм си правила никакви планове за месец Май. Снощи започнах Героите са моята слабост на С. Е.Филипс и за сега се развива доста интересно. Същевременно чета и Момчетата Винсънт на А.Глайнс ,която също е лека и приятна любовна история . След като ги завърша може би ще искам да разнообразя жанра и може да се завърна към доброто старо фентъзи, но ще видим :) 
За сега това е от мен , надявам се през изминалия месец и Вие да сте успели да прочетете по няколко интересни книги. 

петък, 28 април 2017 г.

Ревю: Жестока любов -Колийн Хувър

Издателство: Ибис
Година на издаване 2017г.
Брой страници:288
Цена :12.90лв
Резюме:
Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

"Жестока любов " е от книгите , които се четат на един дъх и просто няма как да ти станат скучни или тегави , тъй като героите ти влизат под кожата и просто трябва да разбереш какво ще се случи.Историята приковава вниманието от първата до последната страница, а любовните трепети и разочарования биха разчувствали доста от читателите.Аз не съм от най-чувствителните  хора , но обичам добре изградените любовни истории без излишна сладникавост , наивност и  драми , и точно затова книгата ми допадна толкова много. 
Действието се върти около Тейт , която се мести да живее при брат  си в Сан Франциско и Майлс -добър приятел и колега на брат й.

Тейт е напориста и умна студентка , която иска да изкара магистратурата си , същевременно да работи като медицинска сестра и да събере достатъчно пари , за да се изнесе и да живее сама. Връзките ,които е имала до сега не са били много успешни и затова е оставила любовния си живот на заден план и се е  съсредоточила върху кариерата си .

Майлс - той също е пилот като брата на Тейт и освен това живее в съседния апартамент. Като добавим и факта ,че е много красив и загадъчен това го превръща в истинско изкушение за Тейт.
Няма как да отрека ,че идеята за секси съседа може да е клише , но от онези хубавите клишета , които всеки би харесал.Никоя жена няма да се разсърди , ако в апартамента отсреща живее млад и красив пилот :)

Действието се развива в две сюжетни линии отразяващи настоящето и миналото на Майлс. Именно тази ретроспекция от  миналото ни дава възможност да прозрем защо Майлс е такъв , какво го е променило и как се е отразило на по нататъшния му живот. Както сами се досещате историята му не е с щастлив край и е свързана с много болка и страдание , но до известна степен това го е изградило като личност.

"Разликата между грозната и красивата любов е , че красивата страна е много по-лека.Кара те да се чувстваш така , сякаш се рееш във въздуха.Тя те издига високо.Носи те. Красивите части на любовта те задържат над остатъка от света. Задържат те над всичко лошо и ти просто гледаш от високо и си мислиш "Леле. Толкова се радвам ,че съм тук горе.""

Когато искрата между него и Тейт припламва той поставя две условия , с които тя уж е напълно съгласна и няма нищо против да бъдат просто "приятели с облаги" , без чувства и без обвързване. Но  на всеки читател ще му стане пределно ясно ,че нещата ще се развият по съвсем различен начин. Поддържайки своите неангажиращи отношения главните ни герои не общуват много по между си освен с езика на тялото, не водят дълги и задушевни разговори споделяйки забавни истории . Нищо подобно , те са завладени единствено от страстта и желанието , което гори в тях , но за Тейт нещата стават по -сериозни. На монетни тя се държеше не като отговорна 23 -годишна жена , а като влюбена ученичка. При нея чувствата пламват бързо и безвъзвратно.С Майлс положението е доста по - различно. Той е твърдо решен да следва своите правила и да не показва никакви чувства.

"-Любовта  невинаги е красива , Тейт .Понякога прекарваш цял живот ,  надявайки се ,че в крайна сметка ще бъде различно. По-добро. А после , без да разбереш как , отново се озоваваш на стартовата линия , изгубил сърцето си някъде по пътя "
В книгата главите се редуват ту от името на Тейт , ту от името на Майлс като неговите разкриват миналото му.В доста моменти ми се искаше да прескоча настоящето и да чета само какво се е случило в миналото, но авторката ни държи в напрежение до последната страница.

Второстепенните герои също изиграват своята роля в сюжетното действие и допринасят за правилната развръзка на нещата.
Корбин е типичният  по-голям брат закрилник ,който иска да предпази малката си сестричка  от всичко и от всеки. Точно заради това той трудно преглъща факта ,че Майлс и Тейт имат сексуални отношения , но в крайна сметка не му остава друго освен да се  примири .
Кеп - неговия образ ми беше доста интересен. Един 80-годишен старец ,който натиска бутона на асансьора се превърна в най-добрия приятел на Тейт и винаги успяваше да я разсмее със странното си чувство за хумор.
Рейчъл -нейният образ е смътно очертан , без да се навлиза в много подробности ,но тя е ключов участник във всичко. Името й се споменава от началото до края на книгата и тя оставя траен белег не само върху Майлс , но и върху Тейт.

Трябва да спомена разбира се и корицата ,която според мен освен ,че е много красива е и изключително романтична. Страстна целувка под дъжда няма как да не разтопи сърцето на всяко момиче. И другото нещо , което много ме зарадва беше книгоразделителят към книгата. Обожавам да разтворя страниците и вътре да видя книгоразделител идентичен с книгата.
Финалът на книгата предизвика един куп емоции в мен. Признавам си ,че на няколко пъти очите ми леко се насълзиха и историята истински ме трогна може би защото е толкова истинска. Това са нещата от живота и могат да сполетят всеки ,но са малко онези ,които ще намерят сили да продължат и да превърнат нетърпимата болка в спомен , в кратък миг ,който се появява от време на време на фона на щастието.



 Тук е моментът да кажа и едно голяма Благодаря на издателство Ибис , тъй като ми дадоха възможността да прочета тази страхотна книга :)





сряда, 26 април 2017 г.

Ревю:Черната къща- Питър Мей

Издателство :Колибри
Поредица: Остров Луис
Година на издаване:2017г
Брой страници:380
Цена :18.00лв
Резюме:
Остров Луис е най-отдалеченият и красив остров в Шотландия, където над тежкото ежедневие надделява единствено страхът на хората от Бог. Но под лустрото на християнските ценности се крият езически привички, преплетени с жажда за кръв и отмъщение.
Брутално убийство на острова довежда тук детектив Фин Маклауд, който разследва друг случай със същия почерк в Единбург. Сам израснал на това забулено в мъгли място, Фин бързо се връща обратно в миналото си.
За него то е наситено със спомена за ужасна трагедия.Мъжете на острова ревностно пазят древна традиция - ежегодния лов на птицата гуга.  Той неизбежно поставя на тежки изпитания духа и тялото на участниците. Докъде ще отведе съдбите им този път?
„Черната къща“ е майсторски заплетен психологически трилър, в чийто криминален сюжет изпъква тъмната страна на душата и фактът, че от миналото си не можеш да избягаш.


Четейки резюмето на книгата очаквах истински трилър свързан с разкриването на убийството и разследването по случая , а всъщност в по -голямата си част книгата разкриваше няколко чисто човешки съдби преплетени в миналото и 18 години по- късно изплуващи отново на повърхността.Това в никои случаи не означава ,че книгата не ми е харесала , просто описанието явно е създало грешна представа за мен.Другото ,което създава илюзията за страховита история е корицата. Харесва ми изключително много и напълно подхожда на историята. В книгата се преплитат две времеви линии - едната от миналото , а другата от настоящето. Главното действащо лице е Фин Маклауд ,който е полицай и е разследвал сходно убийство в Единбург и  сега е изпратен в старото си родно място , за да открие има ли връзка между двете престъпления. И от тук на сетне очаквах действието да е съсредоточено върху разследването , търсенето на връзки , разпити , доказателства и т.н.т., но тези неща бяха сведени до минимум. 
Сюжетната линия от миналото ни връща 18 години назад , когато Фин и Артър са най-добри приятели и прекарват дните си в безгрижни игри.Започвайки училище в живота им се появява Маршели - красиво момиченце с руса коса вързана на две опашки и от този момент всичко за тях се променя. Разбира се те осъзнават това много по- късно ,но до голяма степен отношенията им вече не са същите. Да си призная историята развиваща се в миналото ми беше 100 пъти по - интересна от това , което ставаше в настоящето. Така беше може би до средата на книгата , когато тайните взеха да изплуват и минало и настояще се преплитат.
Историята определено е интересна и интригуваща , а Питър Мей е прекрасен разказвач. Пише доста описателно и подбира добре думите си.Успява умело да пресъздаде мрачната атмосфера на Кробост -това отдалечено кътче , където хората живеят с остарели разбирания и привички. Определено разгръщайки страниците успях да усетя цялата студенина разливаща се над острова , целия фалш скриващ истинската същност на хората и мъглата , в която са обвити доста от действията им.
Най - яркия пример за тяхната подчиненост на старите традиции   е ловуването на гуга - вид птица  обитаваща  остров Скер. До известна степен този ритуал никак не ми хареса. Група мъже пътуват до остров Скер  , за да убият около 2000бр. птици просто заради една традиция останала от миналото , когато хората са го правели заради прехраната си. Но в настоящето това се  е превърнало в привилегия и гордост за мъжете от Кробост , тъй като само избраните могат да идат на тази тежка експедиция. Именно едно такова ходене на о.Скер превръща Фин и Артър в мъже и неусетно убива нещо в тях. Това пътуване се оказва забулено в мистерия и никой не иска да говори за него.
Друг интересен образ е Маршели,която  до някаква степен се оказва ябълката на раздора за двамата младежи , но през цялото време тя остава лудо влюбена във Фин .За съжаление съдбата и не е никак лека. Тя многократно е била отхвърляна от Фин ,но въпреки всичко е превъзмогнала мъката и е продължила напред.
Артър -някогашният най-добър приятел на Фин е претърпял огромна промяна. Съдбата се е отнесла жестоко  и с него и от предишното жизнерадостно момче не  е останало нищо. Странно е как едно детско приятелство може да прерасне в нещо ужасяващо.
Останалите герои са второстепенни и всеки от тях е заемал някакво място в живота на Фин преди. Това го връща към спомените му от миналото и към грешките ,който е правил.
В заключение ще кажа ,че книгата ми хареса , но с малки забележки. До края на историята  всичко беше насочено към човешката драма , а не толкова към самото убийство. Разкриването му стана сравнително лесно и единственото ,забулено  в мистерия нещо , беше мотивът. Доволна съм от завършека на историята и ми е интересно какво ще се случи в останалите две книги от трилогията ,тъй като "Черната къща" определено има завършеност и може да се чете като самостоятелна книга.
И все пак видях ,че официално втората част "Човекът от остров Луис" излиза на 27 април и поне се радвам ,че издателство Колибри са решили да не разтеглят историята твърде дълго във времето , а по-бързо да задоволят любопитството на читателя.