March Wrap up and April TBR

Още един месец остана зад гърба ни , а пролетта дойде толкова неусетно :)
Този месец съм доволна от прочетеното,тъй като всички книги ми хареса много и определено бих ги препоръчала :)

Ето ги и тях :

 1.Започнах месец Март с Лъжи на дивана на Ървин Д.Ялом , а ревюто може да прочетете Тук :) Книгата беше доста различна от това ,което съм чела преди ,но определено ми хареса много.Определена е като психоаналитичен трилър , но реално не открих толкова елементи от трилъра и учудващо частта с психоанализата много ми допадна.Дава интересен поглед върху нещата и те кара да се замислиш върху определени неща.

2.Домът на Хадес -Р.Риърдън -това е четвъртата книга от поредицата Героите на Олимп и ревюто може да прочетете Тук .Всичко ,което прочетох от автора до сега страшно много ми хареса включително и тази книга.Цялата история , сюжетът , героите -всичко беше страхотно

3.Кръвта на Олимп -Р.Риърдън -цялото ревю Тук . Това е финалната книга от поредицата Героите на Олимп.Хем исках да я прочета по-бързо и да разбера какво ще стане, хем не исках поредицата да свършва  , но за всеки ,който не я е чел -препоръчвам я с две ръце :)

4.Твърде далеч.Пропадане -Аби Глайнс  -четеше ми се нещо леко и любовно и уж на шега започнах тази книжка и се оказа ,че ми хареса много.Тя е малка по обем и се чете за броени часове , но оставя много приятно усещане след себе си и те прави съпричастен с историята.Определено Блеър и Ръш ми станаха любимци.А Тук може да прочетете и ревюто за книгата.

5.Твърде далеч.Никога -А.Глайнс - Нямаше как да не продължа с втората книга от поредицата и нещата тук станаха още по интересни , а самата книга се четеше много леко и бързо.Цялото ревю за книгата ще намерите Тук

6.Твърде далеч.Завинаги -А.Глайнс -Много бързо преминах и към третата книга ,която всъщност е финалът на историята на Блеър и Ръш , а ми се искаше да чета още за тях.Силно се надявам от издателство Егмонт да издадат и останалите книги от поредицата.А ревю на книгата прочетете Тук


С това се изчерпва прочетеното за м.Март ,а съм започнала и още две книги ,който се надявам скоро да завърша.
По отношение на плановете ми за Април ..... май все още не знам какво ми се чете ,но съм сигурна ,че ще си намеря нещо интересно от списъка за четене :)

1.Баба праща поздрави и се извинява- Ф.Бакман - започнах я през март , но още не съм я довършила , а имам към  стотина страници.Това е книга ,която се чете бавно и спокойно.Това е първата ми среща с автора , който определено има интересен стил.Задължително  ще опиша впечатленията си след като я прочета :)

2. Джамайка ленд -С.Йънг  това е третата книга от поредицата Дъблин стрийт -първите две много ми харесаха , но да си призная тази ми върви малко по-бавно , може би самата история не ме спечели в началото 

Като цяло радко успявам да спазя този списък  за четене на книги ,но въпреки това има някои заглавия ,който ми се иска да прочета през април.

3.Изборът - К. Кас от толкова отдавна искам да намеря  време за поредицата и съм чела толкова хубави ревюта за нея ....., а и с такива корици няма как да не искам да я прочета

4.Алена кралица -В.Айвярд - всички говорят за тази книга и много успяха вече да прочетат дори и втората част , а аз си купих книгата ,още когато излезе и ....не знам какво се случи ,но още не съм я прочела

Това беше краткия обзор на прочетеното през март и плановете ми през април :) Споделете и вие какви хубави книги прочетохте през изминалия месец :)

Клишетата в книгите


В този пост реших да споделя мнението си за нещата ,който доста често се повтарят в книгите и  се превръщат в своеобразни клишета,които продължаваме да четем с всяка следваща книга.
Някои от тях на моменти стават дразнещи  , други са неизбежни.Споделете и вие какво мислите по този въпрос и  за какви други подобни клишета се сещате :)



Ще започна с някои от най-често срещаните кришета в любовните романи :)

Първото клише ,за което веднага се сещам са любовните триъгълници.Те сякаш са неизменна част от всяка книга напоследък.Явно е някаква мода , знам ли.В повечето случаи момичето е изправено пред дилемата да избира пред двама привидно добри , красиви и смели момчета .В последствие единият от тях се оказва не чак толкова добър , колкото изглежда и момичето разбира се избира по -добрият от тях.
Тук трябва да добавя  и това ,че по някакъв необикновен начин всички се влюбват в главната героиня или и симпатизират.Идеята ми за клишето в случай ,е че авторите понякога изграждат твърде идеален образ на главните герои.Те се оказват съвършени във всяко едно отношение ,което си  е доста нереалистично.



Друго изтъркано клише е ,че в повечето YA-романи винаги става дума за момиче ,което е на 16 годишна възраст.Ясно ми е , че както подсказва и името на жанра героите са в тинейджърска възраст , но възможно ли е едно 16 годишно момиче да разсъждава по начина описан в книгите и да прави такива невероятни неща като да спасява света например.В Петата вълна примерно момичето за отрицателно време се научи да борави с калашник и да оцелява в нечовешки условия.Реално погледнато колко ли 16-годишни деца ще се справят с това.Да не говорим за поредици като Игрите на глада , Дивергенти  и т.н.т ,където въпреки крехката си възраст тези деца се справят с абсолютно всичко , не че нещо , но е малко преувеличено според мен.

В любовно-еротичните романи най-омразните ми клишета са две:
Първото е как любовта пламва от пръв поглед .Те едва се докосват или виждат ,тя може да изглежда ужасно -рошава и със стари дрехи ,но хоп искрата веднага пламва и те откриват истинската си любов.Вярно ,че може би при някои хора и така става , но в реалния живот  процентът е много нисък. Докато във всяка книга от типа 50 нюанса ...., Кросфайър , Дъблин стрийт и др. всичко се случва за секунди и на моменти бих казала доста изкуствено.

Второто клише тук  е съвършенството на мъжа.Той винаги е супер богат (нищо че все още може да няма 30г , той вече притежава половината свят.) , винаги е супер красив , със страхотно тяло(кога ли намира време за фитнес с това напрегнато ежедневие) , носи красиви костюми  и като по закон е страшно добър в леглото. Колко ли такива мъже има в реалния живот - сигурно се броят  на пръстите на ръцете ми.И да не забравяме разбира се ,че въпросният мъж има хеликоптер(който може да управлява ,защото то си е лесничко :Д ) частен самолет ,яхта и  какво ли още не и намира време да се разхожда с възлюбената си  до всякакви невероятни места.
Няма как да не спомена и темата за секса.Освен ,че той винаги е невероятен и са описани всички страхотни качества на ....мъжа двамата герои успяват да правят секс средно по около 10 пъти дневно :Д Д Не че нещо , но ако водиш напрегнат живот , работиш по цял ден и  вземаш сериозни решения за бизнеса,как по дяволите намираш толкова много сили и за това :Д Д


В криминалните романи и трилъри ,най често използваното клише е това ,че детективът разследващ случая почти винаги има някакви доста опасни пороци свързани с алкохол или дрога.И въпреки това той някак си успява да си върши работата отлично.Не знам как става този номер , но явно хората се справят.

Като още едно клише мога да определя доста често и кориците на които се виждат голи преплетени тела на мъж и жена или изваяно красиво мъжко тяло.Сами по себе си те са красиви , но на пазара вече са твърде често срещани и напоследък видя ли такава корица си мисля ,че книгата е твърде лековата и плоска любовна история(не казвам ,че реално са такива , просто моята асоциация е такава.)



The Reading Habits Tag

Благодаря на Мари Александрова за таг , а Тук   може да разгледате и нейния блог :)
А сега ето ги и въпросите :)


1.Имаш ли специално място вкъщи за четене ?
Ако зависеше от мен бих си направила специален кът за четене , но за сега се задоволявам с моята стая и предимно леглото

2.Kникоразделител или обикновен лист хартия:
Книгоразделител определено - имам страшно много в къщи :)

3.Можеш ли  да спреш да четеш по всяко време или трябва да спреш на определена  страница, глава, част и т.н? 
Поп принцип мога във всеки един момент да спра ,но обикновено предпочитам да си довърша започнатата глава (стига да не ми се доспи твърде мн и да ми се затварят очите :Д )
4.Ядеш ли или пиеш ли нещо докато четеш?
Избягвам да ям нещо , а и никак не ми  е удобно, но пък почти винаги пия кафе  или вода 

5. Можеш ли да четеш докато слушаш музика или гледаш телевизия ?
Когато съм сама си чета в пълна тишина ,но когато има и други хора мога да се обстрахирам от шумовете и да потъна изцяло в книжката си:)

6.Една книга в даден момент или няколко на веднъж: 
Повечето пъти чета по две книги -една хартиена и една електронна.Но винаги едната от двете взема превес и се оказва по интересно и първо дочитам нея и след това се връщам на другата.

7.Четеш вкъщи или навсякъде ?

Мога навсякъде ,но не ми е толкова спокойно както в къщи :)

8.Четене на глас, или наум? 
Винаги на ум , а пък и на глас е някак по-бавно самото четене.

9.Четеш ли всичко или пропускаш страници ?
Никога не съм изпускала цели страници , дори не мога да си го представя и ,ако го направя все ще се чудя дали не съм изпуснала нещо важно в тези страници затона по -добре да си ги прочета.


10.Пречупваш ли подвързията или я пазиш чисто нова ?
Категорично Не обичам да пречупвам нито корици,нито страници -гледам да запазя книгата като нова

11.Пишеш ли в книгите си:
И това не бих могла да го направя , ще ми е много съвестно ,че някак си съм осквернила книгата (знам, че звучи глупаво но ...)Ако искам да си водя някакви бележки  вземам си от лепящите листчета и пиша върху тях.


Тагвам всеки , който има желание и му е интересно да направи тага :) 
This entry was posted in

Твърде далеч.Завинаги- Аби Глайнс

Издателство:Егмонт
Поредица:Твърде далеч
Година на издаване:2016г
Корици:меки
Брой страници:264
Резюме:
Една любовна приказка, която трябва да бъде разбита на парчета от едно решение. Но ще могат ли Ръш и Блеър да съберат парчетата отново?
Блеър вярваше в своята приказка… но никой не може да живее във фантазиите си. Любовта й към Ръш подхранва надеждата й, че двамата могат да намерят начин да бъдат заедно. Докато не идва моментът да вземе правилното решение за себе си и бебето – дори и това да разбие сърцето й.
Могат ли Ръш и Блеър да открият заедно онова завинаги, което и двамата желаят… или то е твърде далеч?


Завърших и тази книга и се чувствам някак тъжно ,че няма другите  от поредицата не са издадени у нас , а много искам да прочета и останалите истории.
Тук отново действието се разказва от гледна точка на Блеър и на Ръш.Винаги е интересно как и двамата герои възприемат ситуациите и какво изпитват.
Втората книга завърши доста хубаво и положително за Ръш и Блеър и  в тази нещата се развиват горе-долу по същия  начин.Ръш е много щастлив, че ще става баща и непрекъснато обгрижва Блеър, а тя от своя страна е на седмото небе ,че могат да живеят като истинско семейство.Но това разбира се не продължава дълго.Нан отново се намесва .И тук нещата ми изглеждаха малко изсмукани от пръстите.Като се има предвид ,че Нан винаги е била отхвърлена и всеки освен Ръш я е изоставял ,въпреки това тя решава ,че иска да изгради някаква връзка с новооткрития си истински баща -Киро.А в крайна сметка тази връзка се изразява  в непрекъснати крясъци и вдигане на скандали.Не мога да си обясня поведението на Нан и защо изобщо се опитва да има някакви отношения  с Киро.Тя сама се самоунижава по този начин като непрекъснато търси някаква подкрепа и любов от хора ,който не са способни на това.И тъй като тя драматизира нещата твърде много Ръш отново трябва да се появи и да оправя кашите й , а Блеър решава да  е съпричастна с него и да му помогне.Но определено това няма как да завърши добре.
Запознаваме се с образа на Киро-който е представен като застаряваща рок звезда , прекарващ времето си в пиене ,пушене и креватни занимания с млади момичета.Той няма никакви задръжки или морал , а за него Нан е просто една луда кучка , която вгорчава живота му.
Негова пълна противоположност е другата му дъщеря -Харлоу - момичето е отгледано от баба си и не е наследило нищо от лошите навици на баща си .Тя е добра мила и послушна, но и твърде срамежлива и притеснителна.Предпочита да се затвори в стаята си и да чете , вместо да общува с хората , което е твърде жалко ,защото тя е много красиво младо момиче ,което би могло да разбие много мъжки сърца.Книгата загатва и за една интересна развръзка в живота на Харлоу, но за това по нататък.
Нан не пропуска възможност да изсипе отровата си върху Блеър , а Ръш отново се чувства разкъсван между сестра си и новото си семейство.Прекаленият драматизъм на Нан сякаш заслепява Ръш и за един момент той отново обръща гръб на Блеър и това силно я наранява.
Друг момент ,който ми дойде малко изсмукан от пръстите беше срещата на Блеър с баща й и  с Капитана.Сякаш около Ейб непрекъснато ще изплуват нови  и нови тайни.
Интересното в книгата беше ,че са отделени няколко глави на Грант ,който се оказва запленен от Харлоу и това се очертава като една много заплетена и трудна любовна история ,за която ще можем да прочетем чак в 7-ма и 8-ма книга от поредицата.
Изключително много ме умиляват моментите на Ръш и синът му.Образът на татко много му отива.А.Глайнс е представила тези моменти много достоверно и красиво.Сякаш се пренасяме в Розмари бийч и сме част от семейната идилия на Блеър и Ръш.След толкова препятствия те заслужаваха да бъдат щастливи.Нан не е напуснала живота им напълно и за напред сигурно ще имат още пререкания с нея, но в тази книга Ръш и Блеър  определено скрепиха отношенията си, Ръш доказа ,че новото му семейство е над всичко ,а Блеър знае той би избрал нея пред Нан.Това поставя нов етап във връзката им.
В тази книга се отделя внимание и на Уудс, който също се опитва да подреди живота си и и да бъде  щастлив с момичето което обича-Дела, но нещата там се оказват също доста сложни  и заплетени , но се надявам ,че скоро в 5-та и 6-та книга от поредицата ще можем да прочетем и тяхната истрия.
Цялостното ми мнение за поредицата до тук е много добро -може би очаквах книгите да са по -повърхностни и наивни ,а те се оказаха доста истински и приятни за четене.Свикнах много със света на Ръш и Блеър и сега определено ще ми липсват.



Ревю: Твърде далеч.Никога -Аби Глайнс





Издателство:Егмонт
Година на издаване 2015г.
Поредица:Твърде далеч
Корици :меки
Брой страници 272
Цена:12.90лв
Резюме:
Блеър все още обича Ръш, но знае, че няма да успее да му прости никога. Тя се завръща у дома, опитвайки се да се научи да живее без него. Да продължи с живота си… Докато не се случва нещо, което преобръща света й. Какво можеш да направиш, когато единственият човек, на когото не можеш да се довериш никога повече, е точно този, на когото имаш нужда да разчиташ така отчаяно?
Да лъжеш, да се криеш, да го отбягваш и да се молиш греховете ти да не те достигнат никога.


Ако не сте чели ревюто на първата книга от поредицата може да го направите Тук:)

След отворения финал на предишната книга , с нетърпение очаквах да започна тази и да прочета как нещата между Блеър и Ръш се подреждат.Е не стана точно така ,но историята продължи да задържа интереса ми.
Блеър се  е завърнала в родния си град ,където получава помощ от единствения си приятел там -бившето и гадже Кейн.Тук е отделено малко повече място на неговия образ ,но още от предишната книга не изпитвам топли чувства към него.Той  не е бил до Блеър в най-трудните моменти ,когато сама се е грижела за майка си  и чак сега след години е осъзнал грешките си и това ,че всъщност е още влюбен в нея.Готов е да и предложи всичко стига тя да остане при него ,макар ясно да осъзнава ,че тя вече не е същото момиче напуснало града преди няколко седмици.На моменти Кейн става дори жалък в опитите си да спечели Блеър отново , той е готов да и се моли и плаче , да и повтаря непрекъснато колко много я обича , но той по-скоро обича идеала за Блеър , който си е изградил.Все още е влюбен в момичето от детските си години , а тя вече изобщо не е същата .И макар да демонстрира любовта си това не му пречи отново да търси утеха в Кели ,когато Блеър го отблъсне , а това не е поведение на един истински мъж.
Колкото до самата Блеър тя се чувства доста объркана и наранена.Няма как да забрави предателството и лъжите , няма как да изтрие споменът за болката.Отново е изправена пред сериозен кръстопът и не знае какво да прави с живота си. В този момент се появява Бети -нейната добра приятелка готова да я върне отново в Розмари бийч и да и осигури място за живеене и макар Блеър да  е доста разколебана ,тя няма друг избор за момента и приема на драго сърце предложението.
Появява се и още един добър приятел на сладката Блеър -а именно Уудс.Отначало все си мислех,че има нещо гнило в неговия образ , но с тази книга ми стана доста по симпатичен.Той закрила и помага на Блеър изключително много, още повече след като разбира тайната й-готов е да я пази от всичко и от всеки.
През времето докато Блеър е отсъствала Ръш е опустошен.За първи път в живота си се чувства толкова съсипан и разбит на малки парченца.Любовта му към Блеър се оказва още по болезнена отколкото си е представял.Единственото , на което се надява е да получи още един шанс , да зърне още веднъж Блеър и да направи всичко възможно ,за да може тя да му прости.И желанието му се сбъдва.Първата среща между тях е неловка. Блеър има да му казва твърде много неща , но не намира сили. Бети отново се проявява като добра приятелка и е готова да нападне всеки , който нарани Блеър.
Постепенно Ръш започва да затопля отношенията между тях и в един момент Блеър му казва дълбоко критата си тайна(може би вече доста от вас я знаят , но аз не искам да разкривам нищо).От там на сетне следва едно непрекъснато лутане от страна на Блеър какво иска да прави с живота си , къде иска да е и с кого.Тя непрекъснато се съмнява в Ръш и не може да му повярва ,че за него  е на първо място.Тази несигурност и създава доста проблеми.
Естествено няма как да минем и без Нан -злата сестра на Ръш.Тя отново не пропуска възможност да покаже ноктите си и да нападне Блеър , но този път Ръш е доста по категоричен и  това може би я стряска.Самият Ръш все още  е раздвоен в любовта си към Нан и към Блеър.Нан винаги ще си остане малката сестричка ,за която се е грижил , но Блеър е неговото ново семейство.Към края на книгата виждаме и Ейб-бащата на Блеър в нова светлина , разкривайки още нови и шокиращи истини, сякаш тайните около това семейство нямат край.


След множество спадове и  възходи в отношенията си Блеър и Ръш успяват да намерят някакъв баланс в края на книгата и тя завършва оптимистично , но предвид обстоятелствата съм убедена ,че в третата книга ще се случват още доста неща.

Трябва да споделя и това ,че не съм особено голям фен на корицата на книгата - някак си това момче не оправдава представата ми за Ръш.
















I Love Spring - Book Tag


Благодаря на melly за този таг

1 Каква е пролетта там, където живееш?
С днешните промени в климата вече  е малко относително каква точно е пролетта у нас, но все пак тя е хубава .Самият факт ,че всичко се раззеленява и се събужда за нов живот ме кара да се усмихвам.Освен това постепенно заменяме дебелите якета и пуловери с по леки и цветни дрехи.

2.Най-очакваното излизане на книга тази пролет?
Май тук не мога да дам конкретен отговор ,защото в момента няма нещо ,което чак толкова да чакам ,за да прочета .Затрупала съм се с достатъчно хубави книги в къщи , за които все не намирам време да прочета ,а същевременно издават още и още интересни книги.Как да смогне човек :Д 

3 Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
Може да е странно ,но тази корица някак напомня за пролетта , може би е заради цветето в косите , не знам , но я намирам за красива

4 Къде ще четеш тази пролет?
Трябва да си призная ,че този въпрос ме озадачи :Д ,защото промяната на сезоните не влияе по никакъв начин на читателските ми навици.Така че с настъпването на пролетта ,аз ще продължа да си чета  предимно в къщи , вечер в леглото.Разбира се ,когато е хубаво времето и имам възможност бих отишла и в парка до вкъщи да почета.

5) Намери корица със слънцето на нея!
Това ми се стори доста красиво и "слънчево".Макар че е  залез все пак корицата е красива.
   6) Кои са любимите ти пролетни четива?Както писах и по горе не се влияя от сезона по отношение на четенето.Влияя се единствено от жанра.Понякога ,когато се пренаситя на фентъзи преминавам на нещо любовно и сладникаво , след това може да започна някои интересен трилър или мистерия.Чета почти всичко стига да ме грабне и да събуди интереса ми.
7) Намери книга с много различни цветове на нея.Не знам колко са различни цветовете , но корицата е много хубава и свежа,а и си има доста цветове :Д 
Време  е и аз да тагна някого :)
Разбира се и всеки , който желае може да го  направи  :)

Радвам се ,че направих тага , беше интересен и пролетен :) 




Ревю:Твърде далеч.Пропадане -Аби Глайнс


Издателство:Егмонт 
Година на издаване:2015г
Поредица:Твърде далеч
Корици:меки
Брой страници:256
Цена:12.90лв
Резюме:
Последното нещо, което Блеър Уин иска, е да се премести да живее с новото семейство на баща си в Розмари Бийч, Флорида. Но няма избор. Майка й е починала след продължителна болест, оставяйки след себе си куп дългове и никаква възможност за Блеър да запази малката им ферма в Алабама.
Пристигайки в богатия курортен град с джип и пистолет под седалката си, Блеър знае, че никога няма да се впише там. Още по-разочарована е да открие, че баща й е заминал за Париж, оставяйки я с новия й доведен брат, Ръш Финли. Циничен, надменен и безпардонен, син на прочуто рок величие, той е толкова разглезен, колкото и чаровен, и веднага влиза под кожата на Блеър.
Но докато лятото минава, Блеър започва да гледа на Ръш в нова светлина и си дава сметка, че привличането помежду им стига твърде далеч...

Посегнах към тази книга доста импулсивно ,защото исках нещо разтоварващо  и неангажиращо , но и нещо с любовни елементи  и определено открих всичко това в книгата на А.Глайнс.Тази тънка книжка , която буквално се чете за часове успява да остави след себе си едно много приятно усещане за интересна история ,която искам да разбера как ще завърши.Корицата също е много хубава и момичето на нея напълно отговаря на описанието на Блеър.От резюмето вече сте се запознали с двамата главни герои Блеър и Ръш  както и злобната Нан.


Блеър - тя е загубила всичко в живота си , натрупала е много болка , останала е без дом и единствената и надежда е баща й , който макар ,че е изоставил семейството си преди 5 години все пак е баща на Блеър и тя очаква някаква помощ от него след като преди дни  е погребала майка си .Като се има предвид  и това ,че тя е само на 19 години се оказва ,че за крехката си възраст е преживяла твърде много.
Определено в книгата ми хареса това ,че за разлика от повечето подобни любовно -еротични романи ,където главната героиня е слаба и безхарактерна , неспособна сама да се оправя в живота , то тук наблюдаваме точно обратното.От 16 годишна възраст Блеър е поела грижите за майка си и за осигуряването на пари за лечението.Научила се е да се справя с всичко сама.Жертвала е себе си в името на майка си като е пропуснала нормалните занимания за едно момиче на 16год - излизане с приятели , ходене по купони , гаджета.Всичко това и е далечно и непознато.Но за сметка на това има пистолет и може да стреля отлично с него, а колко момичета могат да се похвалят с  това умение :)

Ръш -Неговият образ  е обгърнат от мъглата на тайнствеността и загадките.Естествено той е красив , богат , с труден характер и всяка вечер спи с различно момиче.Отначало той сякаш пренебрегва и избягва Блеър , поне такова усещане създава у читателя.Непрекъснато е зает със своите купони и нови момичета , който изритва на сутринта.Усеща се ,че пази някаква тайна , че крие дълбоки рани от миналото си , но те постепенно започват да се разкриват чак в края на книгата.
Онтошенията меджу Блеър и Ръш са трудни.На моменти той прави крачка към нея като и показва ,че не я мрази  и презира , след това се отдръпва рязко.От своя страна тя е запленена от него и се мрази заради това.Ясно осъзнава пропастта между тях.Колкото и да е клиширано те все пак са от различни социални среди и това оказва своето влияние.Ръш притежава милиони , докато Блеър е принудена на да яде филии с фъстъчено масло ,за да спестява. С времето Ръш постепенно се отпуска или по скоро се предава на влечението си към нея и я допуска малко по навътре в своя свят.Тя пристъпва плахо ,защото знае ,че не може да има мъж като него., поне не и за дълго.Заглавието е много добре подбрано ,защото именно това се случва с Блеър , тя "пропада "дълбоко към нещо ново и различно ,без да знае къде ще я отведе това.


"Видях  я .Жестока, убиваща любов.И й повярвах.Толкова ясно я виждах.Но беше прекалено късно.Любовта не беше достатъчно."



За да всее раздор в техните отношения на хоризонта се появява и ужасният образ на Нан - сестрата на Ръш.Още с първоначалното описание за нея авторът сякаш ни подсказва колко тъмна и жестока е същността на Нан.Личи си ,че тя е била наранена и това я е озлобило,макар това да не е оправдание за поведението и.Още в първия миг та намразва Блеър и е готова да стовари цялата си злоба срещу нея.В началото на книгата читателят няма как да знае защо това е така , но после нещата си идват на мястото.Оказва се ,че и тук има дълбоко скрита тайна , който всички освен Блеър са знаели.


Внимание заслужават и второстепенните герои,чиито образи също са изградени много добре.
Пристигайки пред къщата на Ръш още в първия момент тя е посрещната от Грант ,който се оказва пълна противоположност на Ръш и е готов веднага да и помогне и да  я приюти.Дарла я наема на работа в един голф клуб , където се оказва обект на много мъжки погледи и закачки.Там среща и Уудс ,който е готов да и предложи много повече от работата която има сега.Уудс се аказва и защитник на БЛеър в много тежки ситуации и макар тя да не е готова да откликне на желанията му както му се  иска , той се държи добре с нея   и й помага.В клуба по голф Блеър среща и първата си и единствена   приятелка от много години насам -Бети.Макар тя да е доста вятърничева  и непрекъснато да търси мъжка компания , все пак Бети  е добро момиче и двете си допадат много.
В крайна сметка отношенията меджу Блеър и Ръш остават с отворен край в тази книга.И двамата са насъбрали твърде много болка , Ръш е пазил прекалено много тайни , я когато те изведнъж се изсипват върху Блеър тя не  еспособна да ги понесе.Болката я залива и тя се нуждае от време , за да осъзнае всичко и да подреди живота си на ново.
"Сбогуванията не заслужават репутацията ,която са им измислили хората."
Определено останах с много добри впечатления от книгата и от стила на авторката.Не очаквах сюжетът и самите герои да са ми толкова интересни , но определено тази първа книга от поредицата запали интереса ми  и към останалите книги и към съдбата на Блеър и Ръш.




Ревю:Кръвта на Олимп -Р.Риърдън



Издателство:Егмонт
Година на издаване :2014г
Корици:твърди 
Брой страници 504
Цена :19.90лв
Резюме:
Въпреки че героите от "Арго II" спечелиха много битки, все още не може да се каже, че са близо до целта си - да победят майката-земя Гея. Нейните гиганти се въздигнаха и са по-силни отвсякога. Трябва да бъдат спрени преди Празника на Надеждата, когато Гея планира да пренесе в жертва двама героя. Тя има нужда от тяхната кръв - кръвта на Олимп, за да се пробуди напълно. Независимо, че са страшно изкушени да отнесат Атина Партенос в Атина и да я използват като тайно оръжие, героите са убедени, че мястото й е в Лонг Айлънд, където може и да успее да предотврати сблъсъка между двата лагера. Така че Атина Партенос тръгва на запад, а "Арго II" - на изток. Боговете са безполезни, понеже все още страдат от раздвоение на личността. Съдбата на целия свят лежи на раменете на шепа млади герои. И да, те съзнават опасността, която ги чака в Атина, но нямат друг изход, освен да се отправят натам. Вече са дали твърде много свидни жертви. А ако Гея се пробуди, играта свършва.






Твърде неусетно и бързо стигнах до последната книга от поредицата Героите на Олимп и не мога да повярвам,че приключението свърши.
В тази финална книга героите предусещат колко малко време им остава , за да извършат подвига си и колко много неща трябва да свършат.Статуята на Атина Партенос трябва да бъде отнесена до лагера на нечистокръвните , а героите да стигнат до Атина  
С пренасянето на огромната статуя се заемат Нико , Рейна и тренер

Хедж.Удивителна е готовността на Нико да предприеме това унищожително пътуване ,за да помогне на гърци и римляни.Статуята трябва да бъде занесена в лагера на гърците именно от римлянин , а кой е по подходящ от римския претор Рейна.А ,за да пази героите с тях отива и тренер Хедж , който е готов да развърти бухалката си срещу всеки.В книгата са отделени доста глави на Рейна и сега по подборно може да се запознаем с нейния образ.Привидно тя изглежда доста студена и на моменти груба.Все още изпитва силно недоверие към гърците, но е готова да помогне в името на общото благо.
Нико - той отново е натоварен с изключително трудна задача.Пренасянето на статуята може да е смъртоносно за него и въпреки това , той е готов да поеме риска.Определено вече гледам с други очи на Нико след като разбирам каква болка носи той в себе си .Останалите герои поне си имат лагери , имат някаква
принадлежност ,докато Нико не принадлежи към никои лагер ,неговото място е в сенките, а негов другар е самотата.

Приключенията на Рейна и Нико ги сближават.Макар привидно да са доста различни , оказва се ,че имат и много общи неща.И двамата обичат да се справят сами с проблемите си и да не споделят , но в един момент те се разкриват един пред друг , споделят неща ,които не са казвали на никой друг. И двамата не са познали щастието от споделената любов и това им тежи , по този начин те взаимно си помагат .
Освен това по пътя си те срещат отново ловджийките и амазонките , Рейна се среща със сестра си Хила и се връща към болезнени спомени от миналото.Появява се и Брис Лорънс -новото попълнение в редиците на Октавиан

Останалите герои преживяват доста трудности по пътя си .Срещат се с богинята на победата Нике ,която трябва да победят (не звучи лесно , нали?).Появява се и богинята Кимополея готова да разруши Арго 2 и да убие Пърси.Героите се сближават още повече по между си.Пръси и Джейсън си разменят шеги , Лио и Пайпър се приемат като брат и сестра , Анабет и Пайпър са още по-близки , а Лио споделя най- великия си план с Франк и Хейзъл.


В послезната книга героите сякаш вече се разгръщат пред читателя в завършения си вид.Достатъчно пораснали и преживели твърде много неща ,те вече не са деца , а истински герои ,  който спасяват цялото човечество.

През цялото време тръпнех в очакване на голямата битка  с Гея и ме беше страх какво ще се случи.Всеки изигра ролята си във великото пророчество и допринесе с нещо за щастливия край.Имаше моменти ,който ме оставяха без дъх ,ситуации ,в който смъртта изглеждаше неизбежна, но накрая авторът успя да подреди добре нещата.


Наистина чувството е много странно ,когато завърши поредицата и знаеш ,че няма повече книги , няма да научиш какво още  ще се случи с любимите ти герои, но съм изключително доволна ,че прочетох поредицата и се насладих на това вълнуващо приключение.Препоръчвам  я на всеки търсещ нещо вълшебно  , забавно , напрегнато и интересно :)


Следва един спойлер ,в който ще изразя мнението си за финала ,така че ,ако не сте запознати с поредицата НЕ ЧЕТЕТЕ!!!


Спойлер !!!
Първоначално ми стана много гадно за Лио ,който направи най-голямата саможертва , а сякаш всеки път оставаше недооценен.Вътрешно се надявах да стане чудо и да се окаже жив , както и стана , но щях да се радвам много повече ,ако се беше завърнал заедно с Калипсо при приятелите си ,той като те продължават да се измъчват заради смъртта му, а и щеше да  е хубаво да запознае красивата Калипсо с  останалите герои.


Ревю: Домът на Хадес -Р.Риърдън

Издателство:Егмонт
Година на издаване:2013
Корици: твърди 
Брой страници :592
Цена:19.90лв
Резюме:
Злото настъпва. Анабет и Пърси, изглежда, са изгубени за всички и всичко в Подземното царство. Останалите петима герои трябва да преодолеят мъката си и да открият Портите на Смъртта. Ако успеят да пробият силите на Гея, а Пърси и Анабет - да оцелеят в Дома на Хадес, може би Седмината имат шанс да запечатат Портите от двете страни и да попречат на гигантите да въздигнат Майката Земя. Но, ако Портите са залостени, как ще се измъкнат Пърси и Анабет?

Ако не сте чели ревютата на първите три книги може да го направите тук 1,.2, 3, 
Тази книга е най-обемна от цялата поредицата книги и се случват толкова много неща ,че не знам от къде да започна.
В "Домът на Хадес" отново се срещаме със седмината си любими герои тръгнали към своя подвиг и следващи пророчеството .Но за нещастие те вече не са заедно.Пърси и Анабет са в Тартара , а останалите петима се опитват да достигнато до Епир.
И тук наблюдаваме бързо развиващо се действие , остроумни коментари и шеги от страна на героите и невероятни обрати.
Корицата много точно е представила Пърси и Анабет ,които се борят за оцеляването си в Тартара.Въпреки всичко те не губят надежда и се подкрепят един друг 

"Какво от това ,че бяха в Тартара? Какво от това ,че шансът да оцелеят бе едно на милион?Бе толкова щастлив ,че са отново заедно ,че едвам скриваше усмивката си ."

Принудени да пият от огнената река Флегенот, за да оцелеят те тръгват в своето приключение към търсенето на портите на смъртта.По пътя си  се срещат отново с титанът Япет или по известен като Боб ,който всъщност е добър титан и е готов да им помогне .Запознават се си с гигантът Дамасин , който учудващо също се оказва добър (явно в Тартара има и добри създания)Това по някакъв начин показва ,че винаги се намират добри създания дори и след гиганти и титани и ,че винаги е по-добре да играеш отборно , колкото повече, толкова по голяма е силата.
Определено образът на Боб е забележителен.През цялото време ми беше голям любимец заедно с малък Боб.Той показа по забележителен начин как едно зло чудовище може да се промени , той сам прави своя избор и иска да  е Боб , а не Япет.
Но най-голямата сила за Пърси и Анабет се оказва връзката по между им и тяхната силна любов.
"Всеки път ,когато почувстваше желание да се предаде, да рухне ида умре(тоест на около десет минути),той се протягаше и я хващаше за ръката, колкото да си спомни ,че в света има и хубави неща"
Тартара се оказва наистина изключително злокобно и страховито място , но нашите герои не се спират пред нищо ,за да достигнат целта си. Срещата им с Алхида също не протича по план, а и никога не можеш да имаш вяра на някаква си богиня.
 "Изглеждаше като човек ,умрял от глад - с подути колене и остри лакти,парцаливи дрехи и изпочупени нокти.Прах покриваше кожата и раменете й, все едно си е взела душ на дъното на гигантски пясъчен часовник"

На останалите шестима   герои също не им е особено лесно.Образът на Нико ди Анджело и  изключително противоречив,още не мога да преценя дали го харесвам или не.Привидно той изглежда твърде студен , безчувствен  и дори жесток.Преживял е твърде много неща , изпитал  е твърде много болка и това го е накарало да се затвори в себе си и да се изолира от външния свят.Може би в тази книга за първи път авторът разкрива нещо твърде лично за Нико.Историята с Купидон ми даде нов поглед над образа му и изяснява част от причините за държанието му.Хубаво беше ,че Джейсън е с него по време на това изпитание и го подкрепи след това , поне за малко Нико излезе от черупката си.
Но да поговорим за моя любимец Лио.Толкова се радвам как се развиха събитията за него в книгата.В един момент той попада на остров Огигия ,където среща Калирсо и от там нататък наблюдаваме един сериозен сблъсък на характери, но няма да издавам нищо повече.
Няма как да пропусна и тренер Хедж , който през по-голямата част от времето ме забавлява , а през останалата ,му се нервя ,че все проваля нещо.Но и при нето се наблюдава доста сериозно развитие в образа.
Действието в книгата на моменти наистина става доста напрегнато , особено към края ,когато Хейзъл и Лио са изправени през сериозно изпитание.
Всеки от героите израства по някакъв начин .Джейсън  открива своя път в лутането си в това дали иска да е в римския или гръцкия лагер .Макар да е претор в лагер Юпитер , той жадува за свободата ,която би  имал в лагера на нечисторкъвните.Пайпър вече съвсем не  е онова малко и сладко момиченце от първите книги , тя вече е овладяла до съвършенство силата на гласа си.Франк също идраства много и то не само на височина.До сега той все имаше съмнения как не  е достоен да е след седмината и как не е способен на нищо , но ,когато животът на Хейзъл е в неговите ръце ,това отприщва силата му и го прави непобедим. Хейзъл успява да овладее силата на мъглата ,което помага доста на нея и на приятелите й. За Лио авторът е подготвил малко по-различна промяна .А Пърси и Анабет преоткриват себе си по необикновен начин.Преживяното в Тартара никога няма да бъде забравено  и  ще им напомня през какво са преминали и колко силна  е връзката по между им.

Финалът и на тази книга остава доста отворен , има все още недовършени дела, с които героите трябва да се справят.Нямам търпение да започна следващата книга и същевременно ми е тъжно ,защото тя е последната от поредицата.




Сблъсък : Корици- Българска / Оригинална

Напоследък имаше няколко поста свързани със сравняването на кориците и май се заразих от там, а и винаги като чета някоя книга проверявам каква е и оригиналната корица.Е нека заедно разгледаме  няколко красиви корици :)

               

   Ще започна с една много актуална напоследък книга , а именно Гневът и зората 

Гневът и зората на Рене Ахдие
Тази книга също предизвика доста голям интерес с появата си.Когато  гледах оригиналната корица в клипчета в ю-туб  бях решила ,че много ми харесва , но сега сравнявайки двете корици ,май нашата ми  е по-хубава.От Сиела са запазили цветовете и стилът на корицата и определено са се постарали в  дизайна и.






Преминавам към още една книга , чието официално излизане се чака с огромно нетърпение от купища фенове .Става дума да Лейди полунощ на К.Клеър.От издателството максимално са доближила българската корица до оригиналната и все пак оригиналната ми харесва една идея повече от нашата.Просто американската е някак си по -мрачна и тайнствена и шрифтът на заглавието повече ми харесва.





Следващата книга също излезе съвсем на скоро и на мен много ми се иска да се докопам до нея -това е Сезонът на злополуките на Мойра Фоули- Дойл.Тук със сигурност ще похваля българската корица ,защото този капан за сънища ме спечели безапелационно.Освен това цветовете на българската версия ми харесват повече от оригинала.Браво на изд.Егмонт 





Тук не мога да си изкривя душата ,защото оригиналната корица ми харесва много повече.Става дума за Тези плитки гробове на Дж.Донъли.Българската корица ми изглежда някак си по детска ,макар че не отричам ,че също е хубава.Просто оригиналната много повече ме привлича.





                                    
Следва Стъкленият меч на В.Айвиярд.В този сблъсък не мога да определя победител,просто защото и двете корици са прекрасни Може цветовете да са напълно противоположни , но короната и оформлението са някак близки.Отново от Сиела са си свършили чудесно работата ,защото нашата корица по нищо не отстъпва на оригиналната.







Въглен в пепелта на С.Тахир е една от книгите ,за които чух прекрасни отзиви ,но все още не съм се сдобила с нея , а само си чета ревюта :Д . Но тук със сигурност мога веднага да излъча победител и това ще  е оригиналната корица :).В българската определено нещо ми липсва .... и цветовете някак си не ми допадат особено ,докато погледна ли оригиналната и веднага се влюбвам в нея.Тези златни букви да уникално красиви.


Не е тайна ,че съм влюбена в Париж и  заглавието на книгата веднага ме привлеме , а за корицата да не говорим.Става дума за Ще се видим в Париж на Мишел Гейбъл.Тук няма спор ,че българската корица е направо страхотна .Отново стилът и цветовете се доближават до оригиналната , но все пак българската притежава някакъв чар - все пак отворена книга ,чаща топло кафе и цветя и всичко това на фона на Париж -просто няма как да не ме привлече.




Също доста популярна книга , която отново не съм чела :Д -Обещавам ти провал на Педру Шагаш Фрейташ(боже какво име :Д) Както и да ги гледам двете корици ....българската повече ми хваща окото.Оригиналната ми е малко странна и по абстрактна ,докат ов българската има нещо по -привличащо.





                                   
Завършвам поста си с една цяла поредица от книги , които много харесвам , а именно поредицата Дъблин стрийт на С.Йънг.Тук съм посочила кориците само на първата книга , но мнението ми се отнася за всичките.Просто българските корици са в пъти по красиви от оригиналните , по стилни са  и по-забележими.Докато оригиналните хич не ми допадат.Като цяло не обичам кориците да показват лица на реални хора , защото винаги искам аз да си изградя някакъв образ на героите , а не да гледам тези от кориците.Затова тук отново нашенските корици печелят :)

Резултатът е ,че българските корици спечелиха 5 от тези така наречени сблъсъци , оригиналните имаха 4 победи и имаме едно равенство със Стъкления меч.
Надявам се постът да ви е бил интересен  и ще се радвам и вие да споделите кои корици харесвате и кои не :)