Ревю: Любов под прикритие -Джули Джеймс

Издателство : Ибис 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници:352
Цена:13,90лв.
Резюме:
Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.
Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.
Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.
За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…
И преди съм казвала ,че издателство Ибис са неотразими по отношение на издаването на любовни романи и всичко , което съм чела до сега ме е изненадало приятно. "Любов под прикритие" се оказа поредната такава приятна изненада. Освен това главните ни герои са
агенти от ФБР и изпълняват мисия под прикритие , а аз да си призная до сега не бях чела книга с подобен сюжет.
Джесика Харлоу - както сте разбрали от резюмето тя се е развела на скоро и иска да започне на чисто местейки се в нов офис ,сред нови хора. За нея това е шанс за нов живот и иска всичко да се развие по план. Като една от малкото жени в тази професия Джесика изпитва нужда винаги да се доказва пред другите и да дава максимума от себе си , тъй като иска да я приемат на сериозно ,въпреки че е  жена. Тази черта в характера й изключително много ми хареса , тъй като  в този мъжки свят е много трудно за една жена да покаже реалните си способности  и те да бъдат оценени без преди това да бъде оценен външния й вид и привлекателност. Именно това е изиграло лоша шега на главните ни герои преди 6 години ,когато са били в Академията в Куантико . Джон се е опитал да завърже приятелски разговор с Джесика , но като представител на една от общо двете жени в академията тя грубо е отхвърлила закачките му , за да не подронва това авторитета и положението , които се е опитвала да си извоюва. От там на сетне отношенията им се основават главно на саркастични коментари и непрестанно съревнование за първото място.
Джон Шепърд - неговата амбиция е насочена към приемането му в отряда за спасяване на заложници. Той също иска да започне живота си на чисто , на ново място и с нова работа. Това ще му е последната задача под прикритие и то с нов партньор в лицето на Джесика. В миналото той се е почувствал обиден от  хапливите  ѝ забележки и коментари и от това ,че  всички го приемат като голям и силен мъж , напомпан  с мускули , но без особени умствени способности.
Приеман  като груба сила и нищо повече , той се амбицира да даде всичко от себе си и да навакса с академичната част. Между двамата  непрекъснато има едно съревнование за това кой е по-добър.Всеки се стреми да бъде съвършен ,но погледнато отстрани те реално  се допълват взаимно.
Както вече сте се досетили историята се разиграва в стила "любов  и омраза" - първоначално главните герои не се понасят , а в последствие между тях пламва необуздана страст и разбират ,че всъщност се обичат. Не знам до каква степен подобни истории са достоверни ,но пък поне на  мен винаги са  ми  интересни за четене. Това беше първата книга от Дж.Джеймс ,която чета и мога смело да заявя ,че ми хареса и бих дала шанс и на останалите ѝ книги. В "Любов под прикритие" ми хареса  историята  за ФБР , това че сюжетът е добре изграден и правдоподобен и главните герои са представени като нормални и здравомислещи , работещи хора , а не като оглупели от любов и страст тинейджъри(това се наблюдава в голяма част от любовните романи). Книгата определено се чете бързо (въпреки,че на мен ми отне доста време и то заради работата) , историята е разказана забавно и духовито без  излишно  "разтягане на локуми " и е подходяща за спокоен уикенд или почивка
Време е да изкажа и огромните си благодарности на издателство Ибис ,за възможността която ми дадоха ,да прочета книгата !

Поредици , които съм завършла и препоръчвам !

Идеята за този пост се зароди поради факта ,че вече почти всяка втори книга се оказва част от поредица ,но дори първата книга да ми хареса много понякога втората или третата се оказват пълно разочарование. Има поредици , които съм завършила почти на инат , само и само да разбера какво ще се случи и да се отърва от историята.Но естествено има и такива , които завинаги ще останат в сърцето ми и ,ако някога имам възможност бих препрочела отново. И точно за тях бих искала да Ви поговоря днес. Разбира се всеки си има различен вкус и на вас тези книги може да не са сред любимите Ви ,но  за мен заемат специално място. Не са подредени в някакъв специален ред , а по скоро произволно.Приятно четене :)

1 Хари Потър - Дж.К.Роулинг 

Нямаше как да мина без това заглавие.За мен то е една задължителна класика ,на която всеки трябва да даде шанс и да се опита да прочете.Разбира се всички имаме различни вкусове , но лично за себе си съм определила поредицата като задължително четиво и я препоръчвам на всеки с две ръце. Първата книга е написана през далечната 1997г. и 20 години по- късно "момчето ,което оцеля" е все още популярно ,а авторката продължава да е една от най-богатите жени.Това превръща едноименната поредица в истински феномен и стопля сърцата на милиони читатели ,включително и моето.

2.Пърси Джаксън - Рик Риърдън 

Доста дълго време само слушах да се говори за Пръси ,но така и не посягах към книгите и си мислех ,че не са нищо особено ,докато един ден случайно от библиотеката взех Изчезналият герои ,прочетох я за два дни и осъзнах ,че веднага трябва да се сдобия и с другите книги и да ги прочета възможно най-скоро.Тук включвам и двете поредици ,които съм чела от автора- Героите на Олимп и Боговете на Олимп. И двете  предоставят на читателя изключително много
приключения и напрегнати моменти примесени с типичното за Р. Риърдън чувство за хумор.Ревюта на книгите може да намерите тук :
Изчезналият герой , Синът на Нептун  Знакът на Атина  , Домът на Хадес , Кръвта на Олимп,  
Похитителят на мълнииМорето на чудовищата ,Проклятието на титана  Битката за лабиринта  ,  Последният олимпиец 



3.Игрите на глада -С. Колинс
Тази поредица заема много специално място в сърцето ми , тъй като това беше първата ми среща с фентъзито и антиутопията като жанр. Помня колко жадно погълнах книгите и как четох до късно през нощта.Обикнах историята и героите ,съпреживях всичко с тях и  плаках на финала.


4.Дъбрин стрийт - С.Йънг

Това официално е любимата ми любовно еротична поредица.Всичко в нея е премерено и добре написано. Еротиката не е твърде пошла , любовта не е твърде сладникава , а романтиката не е твърде захаросана.Всяка една от историите ме докосна и намирах допирни точки с героите. Повече за мнението ми може да намерите тук - Лондон роудДжамейка лейн  , Индия плейс , Скотланд стрийт, Найтингейл Уей 

5.Тъмна дарба – А.Бракен

Още една страхотна антиутопия  ,разказваща за Руби и нейните странни способности ,които първоначално я плашат , но след това се научава да използва.И трите книги бяха силни , динамични и напрегнати , а
финалът -подобаващ. Ревюта и  на трите книги може да видите тук - Тъмна дарбаНеизчезваща ,По залез 

6. Изборът- К.Кас 

Имах известна предубеденост към  поредицата , тъй като естествено красивите корици веднага привличат вниманието , но не знаех дали съдържанието също ще е толкова "красиво" . Е оказа се ,че историята наистина е много интересна и различна. Историята на Америка , а в последствие и на дъщеря ѝ беше изпълнена  с много любов, приятелство и съперничество както и напрегнати моменти. Все пак книгите оставиха в мен едно
много приятно чувство :) В блога ми може да намерите ревю на всяка една от книгите.
Изборът ,Елитът , Единствената , Наследницата , Короната

7. Перфектна химия - С. Елкелес

Поредицата  може да е предназначена за тинейджъри , но за мен се нарежда сред любимите ми любовно романтични истории. Всяка от трите книги съдържаше в себе си много страст и  емоция ,които се предават и на читателя  и смятам , че трилогията си заслужава. Повече за книгите ще намерите тук: Перфектна химия , Плавилата на привличането , Верижна реакция.

8.Милениум - Стиг Ларшон 

Това е една невероятна трилогия , написана по уникален начин от един още по- уникален автор. Той е разследващ журналист и писател ,който изкарва на показ злободневни теми от живота на обществото.По първата книга  "Мъжете , които мразеха жените" има и две екранизации ,които до някаква степен успяват за пресъздадат историята.

9. Адски устройства -К. Клеър 
Признавам си ,че авторката не е сред любимите ми (да знам , сигурно съм единствената,но просто не съм чак толкова впечатлена от творчеството ѝ ) и въпреки това поредицата ми допадна страшно много . Имаме един интересно изграден свят , сложна и заплетена история и посредата на всичко това -невъзможен любовен триъгълник. В блога има ревюта и на трите книги :Ангел с часовников механизъм , Принц с часовников механизъм  , Принцеса с часовников механизъм.


10.Лукс -Дженифър Л. Арментраут

Тази поредица е още една моя слабост.Прочетох я на един дъх и ,когато свърши почувствах  празнота ,тъй като историята беше главозамайваща. Никога не съм си мислела ,че ще
харесам книга за извънземни , а още повече да се влюбя тотално в героите .Ако не сте я чели ,моля Ви дайте ѝ шанс ,защото е уникална . А през това време може да погледнете мнението ми за книгите тук:  Опал , Основа , Отпор

Е , за сега това бяха моите любими поредици до този момент и си позволявам да ги препоръчвам и на Вас , тъй като във всяка една от тях съм открила нещо изключително  и запомнящо се ,нещо истинско ,което е оставило траен спомен в съзнанието. Споделете кои са и  вашите любими поредици ,които винаги препоръчвате горещо на всеки :) 

Книги ,които създават коледно настроение


Здравейте книжни мишлета :)
Както сте видели от заглавието днешния пост е на коледна тематика. Да , знам че има доста време до коледните празници , но за мен това е любимия момент от годината и  поради  тази причина празничния дух ме обзема от доста рано. Това естествено се отразява и върху книгите , които чета и определено ми се иска и те да допринесат с нещо за засилването на Коледния дух. Във връзка с това реших да Ви предложа няколко заглавия ,които може би ще заразят и Вас с Коледно настроение и ще Ви сгреят в студените зимни вечери. Постарах се да включа по нещо от почти всяко издателство , тъй като е хубаво да има разнообразие и повече опции за читателя.
Нямаше как да не започна с една класика, без която поне за мен , Коледата не е същата :
1. Хари Потър - Дж. К.Роулинг
Може да е банално или клиширано ,но поне за мен е невероятно удоволствие да чета някоя от книгите за Хари Потър по Коледа. да не говорим ,че издавайки илюстрованите издания на поредицата от изд. Егмонт тотално спечелиха уважението ми и чувството да разлистиш това красиво колекционерско издание е приказно.Все още не съм се сдобила с третата книга , но за Коледа мисля да си подаря .

2.Коледна песен - Чарлз Дикенс
Още една безспорна класика ,с която  издателство  Пан ни радват. Признавам си ,че не съм я чела , а само съм гледала филма и ми се иска тази Коледа да поправя грешката.

3.Любими коледни истории  -Джани Родари
Имам книгата и нямам търпения да я зачета , а илюстрациите и оформлението са чудесни. Книжката е
малка , а историите са кратки ,така че предполагам една вечер на топло под одеялото ще ми е достатъчна за прочита й.

4.Любовта ми подари - този сборник с разкази от изд. Сиела  излезе миналата година ,но тогава не успях да се добера до него ,а това лято прочетох друг подобен сборник -Летни дни и летни нощи и съм с леко смесени чувства по отношение на тези кратки разкази. Сякаш не са моето четиво и мога да прочета един ,два ,след което ми омръзват, но все пак бих им дала шанш -все пак носят коледен дух в себе си .


5. Целувка в Ню Йорк - К. Райдър
И тази книга ми е от миналата година и послушно си чака реда за тази Коледа. Според резюмето ми звучи като приятна и лека любовна история с типичния коледен привкус ,но когато я прочета ще разкажа по -подробно.

6. Коледни пожелания и бисквитени целувки -Дж. Хейл
Това е ново издание , с което издателство  Хермес ни радват. Самото заглавие звучи много сладко  , романтично и коледно. Корицата е красива и нежна и смятам, че такава любовна история винаги би била подходяща за четене през декември.

7. Седем дни от нашия живот - Франческа Хоркан
 Издателство  Кръгозор също ще ни зарадват с нещо коледно , макар и заглавието да не подсказва за това. От резюмето разбрах ,че става дума за семейна история ,в която всички от фамилията Бърч се събират заедно и са принудени да прекарат Коледните празници под един покрив , а това със сигурност вещае доста забавни и емоционални моменти за героите.

8. Как малкия Клаус стана Дядо Коледа - Лиман Франк Баум
Още от пръв поглед се влюбих в тази корица. Поздравления за  издателство  Колибри  , тъй
като изданието изглежда изключително луксозно и красиво. Все още не може да се намери по книжарниците ,тъй като официалната дата на издаване е  17.11.2017г. ,но корицата е просто приказна и смятам ,че историята е подходяща както за малки деца ,така и за "пораснали деца" като мен.


9.Писма до Дядо Коледа -Дж. Р. Р. Толкин

Мисля ,че книгата излезе миналата година благодарение на издателство Колибри  и то с твърде корица и прекрасна илюстрация.Не съм запозната със съдържанието ,но заглавието и корицата изглеждат достатъчно примамливи и колкото и да е лошо да се съди една книга по корицата няма как да остана безучастна към приказните коледни илюстрации.

10.Сняг вали -Дж.Грийн ,М.Джонсън , Л.Миракъл

Тази книга е доста предпочитана от повечето читатели по Коледа и съдържа три разказа. Отлагам прочита й от доста време ,но предвид корицата и заглавието смятам ,че е изключително подходящо заглавие за снежните дни.

Е това бяха моите предложения за предстоящите празници като всяка една от тези книги би била и чудесен коледен подарък за приятел. Споделете и Вие чели ли сте някоя от книгите и какви са вашите планове и идеи за коледни четива.

Ревю: Хулиган 57 - Пенелъпи Дъглас

Имаме възможността да прочетем тази книга благодарение на прекрасния екип на The Diary Of a Book Junkie . Не веднъж съм им благодарила за труда , който полагат и старанието , с което изпипват всеки един детайл по превода и дизайна.
Повече за книгата може да намерите и Тук
Малко повече за историята и резюмето на български език ще намерите ето тук


“Alone, Empty, Fraud, Shame, Fear”

Първоначално не съм имала намерение да чета книгата и не знаех нищо за нея , но видях ,че от екипа на Book Junkie започват работа по превода , а отдавна не съм чела някоя от "техните" книги и ми се стори ,че ще е интересна. И се оказах напълно
права , тъй като историята е много свежа. Първоначално реших ,че ще е типичната училищна история за доброто момиче и лошото момче,но всъщност  се оказа доста повече от това. За това допринесе известната доза мистерия и поредицата от странни събития. Главните действащи лица са Миша и Райън и ,ако сте прочели анотацията вече знаете ,че в продължение на няколко години те си комуникират чрез писма и никога не са се виждали на живо.Това беше първото нещо ,което ме спечели - идеята за писането на писма винаги ми е допадала много и за мен  изливането на чувствата на хартия е един много красив начин да излееш душата си  и  да оставиш нещо за спомен на получателя на съответното писмо.Фактът ,че те с години са си писали писма без да са се виждали и са споделяли един с друг най-съкровените си тайни , желания и мечти  тотално ме заплени. Може би в мен живее една старомодна романтичка ,чието сърце може да бъде разтопено с едно мило писмо, но за времето , в което живеем намирам този начин за общуване за много специален и красив.

Райън е самотно момиче без приятели , което се крие зад фасадата на популярността и иска да се впише в обстановката. Макар за мен училищните години отдавна  да са отминали , все пак ясно си спомням чувството да си отхвърлен или да нямаш приятели. Започвайки да си комуникира с Миша ,тя е  точно от тези непопулярни момичета в училище и сякаш отчаяно се опитва да намери своето място сред останалите , но не успява. С течение на времето обаче се научава как да се приобщи към по- популярните ученици и да стане част от тяхната групичка. Превръщайки се в популярно момиче тя има нужда от одушник , където да излива емоциите си , а най-добрият ѝ приятел Миша е винаги насреща.В писмата си тя може да напише всичко ,без да се страхува ,че ще бъде съдена. Но в един момент писмата на му към нея рязко спират без видима причина  и това я кара да се измъчва и дори
да търси вината в себе си.

Миша е музикант  и човек на изкуството, обича да пише текстовете за песните си , а Райън е неговата муза .Но в един момент всичко се преобръща и нещата рязко се променят.Той се появява в училището където Райън учи ,но се представя с друго име и изгражда един фалшив образ.Разбира се между двамата веднага прехвърчат искри  и все пак нещата не се развиват доста неочаквано. Но наред с тези повърхностни и предвидими неща авторката поставя проблема с тормоза в училище и това да си отхвърлен.Много от нас са попадали в подобни ситуации ,но за съжаление някой деца го преодоляват ,а други не.Границата между пречупването на характера и увреждането на психиката на едно дете и преодоляването на проблема и оставянето му в миналото е много тънка.Понякога дори вътрешно да искаш да се пребориш пак не успяваш , злобните коментари и погледи сякаш те преследват  и ти не можеш да си пълноценна личност. В последно време тази тема е често засягана и смятам ,че има основание за това и дори  трябва да се говори още за този проблем и да се търсят по -ефективни  решения ,защото това наистина не е "детска игра" ,а по  скоро опасна игра ,която
понякога оставя след себе си твърде много жертви.
И тъй като  доста се отклоних от самата книга  е време да се върна на нея и на приятелството между Райън и Миша. Самия факт ,че връзката им започва именно като едно детско ,чисто и истинско приятелство е достатъчен да ме накара да повярвам в искреността и силата на тяхната любов.
В крайна сметка  очакванията ми за книгата бяха доста по -занижени , тъй като си мислех ,че става дума за ученическа любов, страст и повече еротика , а в крайна сметка историята е много по-дълбока и сериозна отколкото предполагах,   а еротиката е в умерени количества.Финалът е прекрасен ,особено завършвайки с едно писмо (няма да споменавам към кого), което  беше толкова истинско и откровено.

Ще последва СПОЙЛЕР 
Единственото ,което не ми допадна беше това ,че в крайна сметка не разбрах какво се случи между Миша и неговата майка. По скоро не можах да осъзная как една майка не би могла да познае сина си и напълно съзнателно да изостави двете си деца , да започне нов живот и да не прояви грам заинтересованост дали децата ѝ са добре.Очаквах след срещата им да има някаква развръзка или поне тя да е имала основателна причина да напусне семейството си и да започне нов живот ,но някак си всичко остана с отворен край или поне за мен.
Край на Спойлера 

Като изключим това малко отклонение нямам никакви други забележки към книгата или стила на авторката.Хареса ми,че историята се разказва от името на двамата главни герои и виждаме и две гледни точки.Действието е динамично и това предразполага читателя да продължава да чете и жадно да попива всяка следваща глава , която екипа на Book Junkie превеждаха за нас 














October Wrap up & November TBR


Здравейте книжни мишлета :)
Признавам си без бой ,че този месец определено не можах да отделя на книгите заслуженото внимание и сякаш останалите ми ангажименти изместиха за кратко любовта ми към четенето.Разбира се това не е оправдание и силно се надявам през Ноември да отделя достатъчно време на любимото си занимание.
И така през изминалия месец успях да прочета две книги:

1.Гондолата на времето -Ева Фьолер 
Това беше първата ми среща с авторката и сред многото суперлативи за книгата определено имах високи очаквания. Хубавото е ,че те бяха оправдани  и всичко в историята ви хареса.Веднага се привързах към героите , а самата идея за пътуване във времето беше поднесена много достъпно , разбираемо и интересно .Затова разбира се след като прочетох книгата нямаше как веднага да не посегна към следващата.

2.Златният мост -Ева Фьолер 
Продължението на Гондолата на времето беше достойно. Определено успя да оправдае очакванията ми и да въвлече читателя в поредица от приключения и то в Париж. Героите ми станаха още по -симпатични , а историята беше интересна и вълнуваща.Ева Фьолер борави умело с думите и стилът ѝ е лек ,но и достатъчно интригуващ. Със сигурност ми се иска скоро да прочета и последната книга от трилогията.
 
Е ,това успях да почета за цял месец ,но пък смятам ,че добавих още една любима поредица сред прочетените от мен.
За настоящия месец не мога да имам големи очаквания , тъй като времето ми става все по-ограничено ,но все пак се надявам да прочета Тайният портал на Е.Фьолер.Хвърлила съм око и на Любов под прикритие на Дж.Джеймс.В момента си дочитам и Хулиган 57 на П. Дъглас.

Пожелавам Ви успешен и ползотворен месец  ,изпълнен с много книжни изненади и предизвикателства.


Ревю:Златният мост -Ева Фьолер

Издателство: Ибис
Поредица: Пътуване във времето 
Година на издаване:2016г.
Брой страници:344
Цена:13,90лв.
Резюме :

Един магически мост. Една забранена любов. Един пътуващ във времето, заседнал във вековете. Потопете се в атмосферата на Париж през XVII век - дворцови интриги и пищни балове, отчаяна кралица и подмолен кардинал. История, изпълнена с неочаквани обрати и секващо дъха действие, поднесена с чувство за хумор.


Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което ѝ съобщават, че той е заседнал в миналото - и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

Тук ще намерите ревю на първата книга от поредицата - Гондолата на времето


След доста дълго отсъствие се завръщам с ревю на една доста приключенска и интригуваща книга , която успя да ме спечели  и пренесе в любимия ми Париж.Франция винаги ми е била слабост , а в тази книга се споменават доста забележителности и емблематични сгради в града на влюбените и това ми достави огромно  удоволствие. Но да преминем и  към самата история.Ако сте чели Гондолата на времето то вече знаете ,че пътуването във времето заема централно място в трилогията , а ако не сте я прочели все още ....не губете повече време и се впуснете в приключения заедно с Ана и Себастиано. В Златният мост отношенията между двамата главни герои са подложени на сериозно изпитание.Пренасяме се в Париж през 1625 година по време на управлението на Луи 13-ти и кардинал Ришельо ,който е решил да опозори кралицата. Много ми харесаха препратките към книгата Тримата
мускетари на А.Дюма, тъй като четейки историята имах чувството ,че съм в някаква приказка.Стилът на авторката е непретенциозен и лек , а книгата има за цел да ни забавлява без да ни впуска в някакви дълбоки размисли или да ни кара да си извадим някаква поука.Все пак става дума за двама младежи ,които се опитват да изпълнят мисията си и по този начин да съхранят естествения ход на времето без да има последици в бъдещето.
В образа на Ана определено има развитие ,тъй като в първата книга все пак всичко за нея беше ново и непознато ,докато тук тя вече е неясно със самото пътуване и с това ,че има да изпълни някаква задача освен спасяването на Себастиано. И тук тя среща приятели и съмишленици готови да и помогнат ,но и такива ,които няма да се поколебаят да я предадат.В нея още съществува една наивност и доверие в хората , които често ѝ вредят и я поставят в опасни ситуации. Въпреки това Ана получава възможността да се докосне до херцози и херцогини , балове ,мускетари  и дори до самата кралица.Сигурно е невероятно да си част от събитията ,за които си чел в учебниците по история.
През цялото време тя не се отказва от Себастиано , вярва в него и тай надежда ,че ще си върне паметта.Това е още едно доказателство за любовта им ,която се зароди в първата книга. Двамата определено са добър екип и лично аз доста им симпатизирам.

Себастиано или инъче казано мускетарят Фоскер  е изгубил паметта си и са му внушени спомени според които е един от доверените хора на кардинал Ришельо , а това автоматично го прави враг на Ана.Той не може да осъзнае истинската същност на кардинала и сляпо му се доверява , а в лицето на Ана вижда заплаха.И в тази книга не се разкрива много от същността на Себастиано , вярно е ,че книгата се разказва от гледната точка на Ана ,но все пак ми се искаше някак да вникнем и в мислите и чувствата на момчето.
Определено не мога да търся "кусури" и недостатъци на книгата , тъй като за жанра и аудиторията ,към която е насочена е просто прекрасна и с риск да се повторя ще кажа ,че все едно четях приказка и не исках тя да свършва.Разбира се финалът беше красив , нещата се наредиха по най-добрия начин ,всеки получи заслуженото си , а главните ни герои намериха време един за друг.
Корицата отново е великолепна и може би заради красивия син цвят я харесвам дори една идея повече отколкото корицата на Гондолата на времето.
В крайна сметка съм много щастлива ,че посегнах към поредицата и се осмелих да я започна макар и без високи очаквания.Авторката определено надскочи представите ми за вълнуващо пътуване във времето , а  това ,че всяка от книгите се развива на различно място за мен е огромен плюс.Повечето от Вас най-вероятно вече са се насладили на книгата и ще ми е интересно да споделите с какви впечатления сте останали от нея.

Ревю:Гондолата на времето -Ева Фьолер

Издателство : Ибис 
Поредица :Пътуване във времето
Година на издаване :2015г.
Брой страници :374
Цена:13.90лв.
Резюме:

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно... 
Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.



Нямам особено голяма опит с книгите за пътуване във времето -чела съм единствено Друговремец на Д.Габалдон ,която е една от любимите ми книги и Пасажер на А.Бракен , която пък някак не ми допадна.Доста време несъзнателно отбягвах Гондолата на времето и то без видима причина  ,тъй като не знаех дори за какво става въпрос , но пък всички ревюта,на които
попадах бяха положителни . И така една неделна вечер я подхванах и .....бях очарована, наистина без да преувеличавам книгата ме спечели още с първите страници и това продължи и до последната.Бях изпаднала в нещо като читателски застои  и не знаех какво  точно ми се чете , но Гондолата на времето се оказа идеалната комбинация между фантастични елементи ,приключенски дух , исторически забележителности и лек любовен привкус.
Няма как да не спомена ,че атмосферата на книгата е толкова прекрасна и приказна.Все пак става дума за Венеция и то през 15век. Но когато едно момиче от 21 -ви век е изтръгнато от своето време и захвърлено през 1499г. то тогава ставаме свидетели и на доста комични ситуации.Не мога да не призная ,че авторката пише изключително леко и увлекателно и е успяла да представи изключително правдоподобно дори и най-абсурдните ситуации.
А сега е време да преминем и към самите герои.
Ана е въпросната героиня ,която прескача 510 години назад във времето и се озовава  в един непознат свят ,където трябва да използва нощно гърне , да носи неудобни рокли и да се примири с липсата на дезодорант и шампоан.Първоначалния шок сигурно наистина е ужасяващ и само като си представя как бих се чувствала аз в подобна ситуация направо настръхвам. От начало Ана отчаяно се опитва да разбере какво всъщност се е случило и най-вече как да се върне в 21 -ви век. Съдбата я  среща с Клариса ,чиито образ е доста
противоречив.В един момент тя предизвикваше в мен съжаление , а в следващия ми идеше да я убия. И въпреки това тя е едно доста чаровно момиче ,което внася  колорит в историята и чиято съдба  за мен се оказа доста интересна. И все пак Ана открива в нейно лице приятелка и довереница.
Себастиано е момчето ,което отвежда Ана в 15ти век и ,което може да я върне в нейното време.Искаше ми се авторката да беше разкрила малко повече от неговия образ.Реално ние не разбираме почти нищо за живота му извън пътуването във времето.
Любовните искри ,които припламнаха между главните герои бяха описани много нежно и деликатно ,без излишно преекспониране на чувствата и натрапване на любовните моменти ,които всъщност бяха доста малко.
Книгата е едно невероятно приключение ,което ни разкрива красотата на Венеция ,но и борбата за власт и надмощие. Освен това авторката е вложила и доста чувство за хумор при сблъсъка на епохите.За мен Ана е забележителна героиня .Образът и е изграден по много достоверен  начин и тя ми стана много близка до сърцето.Повечето подобни 17 -годишни героини ме дразнят с
поведението си в дадени ситуации , но поне според мен Ана постъпваше адекватно и разумно.
Самата идея за пътуването във времето също  е развита добре или поне за мен беше достатъчно ясно и достъпно разяснена.Нямаше неясни и объркващи моменти ,а само приключения и напрегнати моменти , които изправяха героите на нокти.
 С риск да се повторя отново ще кажа,че книгата е истинско откритие за мен ,толкова приятна ,зареждаща и красива. И като казах красива ...погледнете корицата -прекрасна е. Оригиналните никак не ми допадат ,но
българските са наистина вълшебни с червената гондола , Венеция на заден план  и главната героиня в красива рокля от 15 -ти век.
С огромно желание ще започна и втората част от трилогията ,а именно Златният мост и съм сигурна ,че ще ми хареса също толкова, колкото и Гондолата на времето.

September Wrap up& October TBR

Здравейте , 
есента настъпи с пълна сила и температурите навън са добро доказателство за това. Доста често свързваме дъждовните есенни дни с четенето на любима книжка на топло под одеялото и с чаша горещ шоколад в ръка , но за съжаление действителността е друга.  Всъщност трябва да ходим на работа/училище ,да мръзнем навън и да се крием от дъжда.  И все пак вечер,  в края на деня остава време и за четене. Този месец за съжаление за мен е истински провал, тъй като прочетох едва три книги. Не знам какво точно се случи ,но на моменти нямах и желание за четене. Но нека поговорим за самите книги:


1.Може ли да се срещнем отново? - А. Морган
Много приятна ,лятна и разтоварваща книга.Общо взето през топлите месеци прочетох доста подобни любовни  романи и странното е ,че не ми омръзнаха , а напротив, във всеки от тях откривам по нещо интересно и вълнуващо и ги чета с огромно желание. Историята на Бри и Никсън не прави изключение и се забавлявах много с нелепите ситуации, в които  изпадаха. Определено книгата ме спечели .

2.Летни дни и Летни нощи -под редакцията на С. Пъркинс 
Бях започнала книгата още през август и ми отне доста време да я прочета.Поне на този етап установих ,че разказите не са моето четиво и с някои от тях даже се поизмъчих , но имаше и добри попадения.Разбира се както подсказва и името , те са наситени с доста лятно настроение и любовни трепети и биха се харесали на доста
хора.

3.Бьорнстад -Ф.Бакман
Безспорно моят фаворит за този месец , а може би и за  годината. Сигурно вече съм станала досадна с това ,че говоря непрекъснато за любовта си към Ф.Бакман като автор и как харесвам всичко , което пише , но просто си е така . Не мога да си "кривя душата" за мен човекът пише уникално . Бьорнстад на няколко пъти почти ме разплака и промени представата ми за отборната игра и хокеят като спорт.


 Е това е  скромната ми равносметка за месец Септември и се надявам Октомври да е по-успешен.В момента съм подхванала Хулиган 57 на П. Дъглас , а днес започнах и Гондолата на времето на Е. Фьолер - май само аз все още не съм чела тази книга. Още ми е рано да си правя планове за други книги ,но искам да разнообразя малко стила и да прочета някое добро фентъзи или криминален роман, но ще видим.

Пожелавам Ви настоящия месец да е много успешен за Вас и да Ви носи много радост 

Ревю: Бьорнстад -Фредрик Бакман


Издателство: Сиела
Година на издаване:2017г.
Брой страници:
Цена: 16.90лв.
Резюме :
Какво означава един отбор за малък град насред гората?Какво означава спортът за едно семейство?Какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?
Всичко. Означава чисто и просто всичко.
Хората казват, че Бьорнстад е умиращ град. Разположен дълбоко в гората, той бавно се смалява и притихва. Но там долу край езерото силни светлини огряват една ледена пързалка. И точно заради нея жителите на града вярват, че утре ще е по-добре от днес. Младежкият хокеен тим е на полуфинал – ако спечелят първенството, Бьорнстад отново ще получи шанс да се развива. Всички надежди и мечти сега лежат на раменете на шепа безстрашни тийнейджъри с пламък в очите.
И точно това напрежение избива в акт на насилие, който разтърсва всички. Предопределената приказка за героите от малкото градче, които надскачат себе си и очакванията на цялата нация, не отвежда вън от гората.
„Бьорнстад“ е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от всичко.

Много е трудно да започна да пиша това ревю или да говоря каквото и да било за книгата.Няма как с думи да пресъздам емоцията ,която изпитах докато разгръщах страниците  , няма как да Ви предам болката която стягаше гърлото ми , няма как да Ви накарам да почувствате какво е хокеят в Бьорнстад и какво означава този спорт за група деца.
Чела съм и останалите книги на автора , но тази определено е по- различна.Разгръщат се по- сериозни теми ,  по -тъмни кътчета от душите на хората , по дълбоки проблеми.
Бьорнстад е малко градче сгушено в гората , където хората живеят  заради хокея.  Явно малките и самотни градчета са слабост на Бакман ,тъй като винаги успява да открие красотата в тях и  да ни ги покаже от доста различни ъгли. Хората са се научили да живеят в този малък град и да го обичат , тъй като са истински мечки , а Бьорнстад и  градът на мечките. Нищо не може да обедини хората така, както спортът. За по-голямата част от жителите , хокеят е работа , поминък , прехрана , страст , любов , жертвоготовност , смисъл на живота. Без хокея може би и Бьорнстад няма да го има , затова всеки едни от героите ще направи и невъзможното ,за да спаси играта , градът и самия себе си.
"Някои казват, че хокеят е религия, но грешат. Хокеят е вяра. Религията е нещо между теб и други хора, пълна е с тълкувания,теории и мнения.Но вярата ...тя е само между теб и Бог.Тя е това , което усещаш в гърдите си , когато съдията застане между двама нападатели в централния кръг ,когато чуеш как стиковете се удрят един в друг и видиш черният кръг да се плъзга между тях. Това е само между теб и хокея."
Всъщност главните действащи лица  са деца и може би  това прави историята толкова въздействаща. Всичко е пречупено през призмата на детското съзнание и е изкривено от болните амбиции и стремежи за успех. Хокеят  кара тези деца да порастват твърде бързо , дава им  много ,но им отнема още по-много. Този спорт ги изгражда като личност  и създава в тях отборния дух , научава ги ,че е важно да бъдат част от нещо , да
се приобщят към групата и да подкрепят отбора , но в един момент това им изиграва лоша шега. Наред с това хокея им отнема толкова много часове на усилена подготовка и тренировки в замяна на един звезден миг. И ,ако имаш късмета някои да те забележи тогава можеш да получиш шанс и да постигнеш нещо , но ако не успееш .... просто се надяваш да получиш работа  в местната фабриката и да забравиш за хокея. Тъй като лично аз не съм тренирала усилено някакъв спорт ми беше много интересно да видя отблизо как се случват нещата , как години на усилена подготовка могат да изгубят значението си за едни миг  и как за също толкова кратък миг можеш да се превърнеш в звезда, но на каква цена ?
Няма как да не спомена част от героите дори с риск да разкрия малко от самия сюжет , но аз наистина започнах да живея с тези хора и да преживявам болката им.(да знам ,че звучи твърде клиширано и все пак това е книга , но е написана така ,че в един момент започваш да приемаш героите не просто като имена в книгата ,а като истински личности , в някои от тях се припознаваш , други намразваш , с трети плачеш , но виждаш нещата през техните очи.)

Кевин Ердал е звездата на отбора. Израсъл е в богато семейство, което спонсорира хокейния клуб и  се грижи синът им да е непобедим с цената на всичко. И въпреки това нито майката , нито бащата на Кевин ходят на мачовете му , той не получава поздравления от тях за победите ,нито дори прегръдка или целувка , но пък получава упреци ,ако загуби. Почти през цялото време ми беше жал за това момче , а в последствие и за майка му.
"От хората ,на които е дадено много, се очаква много"
Бени е най-добрия приятел на Кевин.Не е необходимо да си говорят много ,за да се разберат
един друг.Бени не е след най-добрите играчи , но без него мачът би бил изгубен. Привидно изглежда ,че семейството на Кевин доста се грижи за Бени помагайки му  финансово , но всъщност е точно обратното.

Амат е 15 -годишно дете надарено с изключителна бързина и перфектно зрение , което за една нощ ще се превърне в мъж, ще прави грешки ,но ще има  и смелостта да ги поправи. Забравих да спомена, че  Бьорнстад всъщност е разделен на две части -Възвишението и Низината и както подсказват и имената в едната част живеят заможните семейства , а в другата - бедните и различните. Амат е от Низината и е различен. Цял живот търпи подигравки и тормоз в училище , но за разлика от много младежи  , които се   пречупват пред цялата тази тежест ,той по-скоро се амбицира и не спира да тренира , а го прави още по-усилено. Това момче е изключителен образ ,който  израства много  и получава важен житейски урок , който ще помни цял живот.
"Не е трудно да се биеш.Просто е трудно да започнеш и да спреш. Но самият бой е инстиктивен.Сложното при насилието е единствено това да посмееш да нанесеш най-първия удар , и след като спечелиш, да се овладееш и да не нанесеш последния."
Бобо се превърна в един от любимите ми играчи от отбора. Той е огромен и здрав като скала , но все пак не е чак толкова добър играч  и най-вероятно няма да влезе в мъжкия отбор и за него това е последната година и последния шанс да  се докаже. Въпреки това прави избора си , заема позиция и гордо я отстоява.

Мая е дъщерята на спортния директор на клуба , която не е  фен на хокея , а на музиката. Тя намира спасение в свиренето на китара и забавленията с най-добрата си приятелка Ана.Двете момичета са като сестри и въпреки ,че са коренно различни те винаги успяват да намерят път една към друга. Но преди всичко Мая е един силен образ , който трябва да се изправи пред мечките на Бьорнстад , застрашавайки тяхното бъдеще , разрушавайки живота им и променяйки съдбата им.
"Дори да живееш  в град ,който през три четвърти от годината е покрит със сняг, пак изпитваш непоносим студ,ако стоиш в сянката на някой по.популярен от теб човек"
Има още доста герои , за които бих могла да пиша и говоря с часове , но ще  Ви оставя сами да се запознаете с тях и да надникнете в душите им. Образите на родителите в книгата са невероятни. Странно е да четеш за това какво се върти в главата на един родител и да правиш съпоставка със себе си и със своите собствени майка и баща.
"Омразата може да бъде силно стимулиращо чувство.Светът става по-лесен за разбиране и по-малко ужасяващ, ако разделяш всички на приятели  и неприятели,на добри и лоши, на ние и другите. Най-лесният начин да сплотиш една група не е чрез любов,защото любовта е трудна , поставя изисквания. Омразата е лесна"
 От тук на сетне следват моменти , който ще съдържат спойлери , така че ,ако не сте чели книгата по-добре  спрете
"Единственият начин да спре да се страхува от мрака навън е да открие по-голям мрак вътре в себе си"
Няма как да не зачекна и темата за изнасилването , която е главен акцент в книгата. Изисква се смелост от страна на автора да разгърне  точно тази тема и  обстоятелствата около нея. Като жена нямаше как да не се поставя на мястото на едно 15 годишно момиче и да се опитам да си представя ужаса от преживяното. За съжаление последиците от тези деяния доста често са незначителни и почти нулеви . Не знам какво е положението в Швеция ,но у нас е така.Реалната жертва се превръща едва ли не във виновник и изпитва срам , а истинския извършител  се опитва да убеди сам себе си ,че това не се е случило. Това е една доста обширна тема и няма как да се събере в няколко изречения , но Бакман е успял майсторски да представи различните гледни точки и да ни накара да се замислим върху доста неща.
В крайна сметка и с тази си книга Ф.Бакман успя да ме спечели категорично и да ме убеди в своя талант и уникалност. Единственото което не харесах в българското издание е корицата. Съжалявам , но за мен някак не отговаря на самата история и просто не ми допада , но на фона  на такава силна и емоционална история ,корицата е нещо незначително.
Както разбрах тази книга ще има  продължение и вярвам ,че издателство Сиела скоро ще ни зарадва с издаването ѝ.
"- така започват войните. Едната страна се защитава, на свой ред и другата трябва да се защити,след което започваме да бъркаме собствения си страх и техните заплахи.И накрая се избиваме. "