Ревю: Толкова близо до хоризонта -Джесика Кох

Издателство : ЕМАС 

Година на издаване : 2017г.

Брой страници : 440

Цена: 16,90лв.

Резюме:

Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. 

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.

Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Първо искам да благодаря  на  Irein Books Blog  , че ми подари тази книгата и след като я прочетох оценявам още повече подаръка :)

Завърших книгата преди броени минути и все още не знам какво да кажа и как да реагирам. Да ,знаех какъв ще бъде финала , знаех че книгата е доста трогателна , знаех че е по действителен случаи , но въпреки това пак не бях подготвена да прочета и изживея тези  440 страници .
В това ревю няма да обяснявам на дълго и на широко за образите на героите , как те

са изградени  и колко добре е написано всичко , тъй като всичко е истинско ,независимо дали е хубаво или не .... независимо колко тъжно или нечестно е ..за съжаление това е реалността. 
Дани е невероятен чаровник с прекрасни сини очи и приключенски дух. Спортува активно , изявява се като модел  и живее на пълни обороти , тъй като осъзнава ,че живота е кратък и трябва да вземе максимума от него. Нямаше как да не харесам Дани ....самият факт ,че е преживял толкова много и въпреки всичко се опитва да води нормален живот ,буди възхищение в мен .Изисква се такава сила и воля,за да живееш със своята участ и да носиш кръста си , дори когато е почти непосилно . Но в един прекрасен ден в живота му се появява Джесика.
Авторката (и същевременно главна героиня в историята) също буди искрено възхищение у мен . Когато се запознава с Дани тя е една на 17. Едно обикновено момиче в тинейджърска възраст , което си мечтае за купони , момчета и пиене , а получава нещо съвсем различно. Изисква се огромна смелост ,за да разкажеш историята си пред всички , да разкриеш най- съкровените си мисли и чувства , да опишеш на читателя болката и скръбта през която си преминала.Определено всичко това ме караше да настръхна и да се питам защо животът е бил така нечестен.
Връзката между Дани  и Джесика е необикновена  ,бурна ,истинска , откровена и толкова красива.Те сякаш си принадлежат и нищо и никой не биха могли да ги разделят.
Друга будеща възхищение героиня е Кристина - най-близката приятелка на Дани. Тя също е преживяла кошмарни неща в детството си и е силно травматизирана от това  , но все пак е стъпила на краката си и се бори.Признавам си ,че в един  момент започнах да  я обвинявам за постъпките ѝ , за това което причини на Дани и Джесика ,за това че обърна гръб на всичко .
Те тримата изградиха невероятна връзка и сякаш поне за малко живееха в свои собствен свят ,без да се интересуват от чуждото мнение и предразсъдъци. Но в един момент този сапунен мехур се спука и всичко пропадна. 

"Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре , доволна както рядко съм била преди.Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен ,бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто.Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи"

Щеше да ми е много по-лесно ,ако знаех,че всичко е една художествена измислица  ,

че просто авторката е доста идейна и леко  жестока към читателя , но за съжаление всичко е истинско. За мен книгата трудно попада в категорията автобиография , тъй като свързвам  подобни книги с по скучни и суховато написани истории за успеха на дадена личност  ,завършващи с щастлив край. За мен "Толкова близо до хоризонта" е по -скоро една изповед  на изстрадала и белязана душа , търсеща облекчение , разказвайки историята си . Не знам дали да препоръчвам книгата на всеки любител на любовните истории или драмите или какъвто и да било жанр , тъй като подобна история трудно би се категоризирала, но ако сте решили да прочетете книгата ,имайте предвид ,че след това дълго ще мислите за нея и  ще се питате защо живота понякога е толкова жесток.

"Не идвай на гроба ми ,няма да ме наримериш там.Прогони тъгата,студената земя не може да ме спре.

Ще се нося с ветровете,които идват при теб в летните дни, ще стигна до дъното на океана ,ще бъда вълната , която те носи към брега.

Ще съм най- ярката слънчева светлина,която ще гони мрачните ти мисли.Ще бъда във всеки глас ,който ти говори и те изпълва с надежда ...... "