Ревю:Гондолата на времето -Ева Фьолер

Издателство : Ибис 
Поредица :Пътуване във времето
Година на издаване :2015г.
Брой страници :374
Цена:13.90лв.
Резюме:

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно... 
Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.



Нямам особено голяма опит с книгите за пътуване във времето -чела съм единствено Друговремец на Д.Габалдон ,която е една от любимите ми книги и Пасажер на А.Бракен , която пък някак не ми допадна.Доста време несъзнателно отбягвах Гондолата на времето и то без видима причина  ,тъй като не знаех дори за какво става въпрос , но пък всички ревюта,на които
попадах бяха положителни . И така една неделна вечер я подхванах и .....бях очарована, наистина без да преувеличавам книгата ме спечели още с първите страници и това продължи и до последната.Бях изпаднала в нещо като читателски застои  и не знаех какво  точно ми се чете , но Гондолата на времето се оказа идеалната комбинация между фантастични елементи ,приключенски дух , исторически забележителности и лек любовен привкус.
Няма как да не спомена ,че атмосферата на книгата е толкова прекрасна и приказна.Все пак става дума за Венеция и то през 15век. Но когато едно момиче от 21 -ви век е изтръгнато от своето време и захвърлено през 1499г. то тогава ставаме свидетели и на доста комични ситуации.Не мога да не призная ,че авторката пише изключително леко и увлекателно и е успяла да представи изключително правдоподобно дори и най-абсурдните ситуации.
А сега е време да преминем и към самите герои.
Ана е въпросната героиня ,която прескача 510 години назад във времето и се озовава  в един непознат свят ,където трябва да използва нощно гърне , да носи неудобни рокли и да се примири с липсата на дезодорант и шампоан.Първоначалния шок сигурно наистина е ужасяващ и само като си представя как бих се чувствала аз в подобна ситуация направо настръхвам. От начало Ана отчаяно се опитва да разбере какво всъщност се е случило и най-вече как да се върне в 21 -ви век. Съдбата я  среща с Клариса ,чиито образ е доста
противоречив.В един момент тя предизвикваше в мен съжаление , а в следващия ми идеше да я убия. И въпреки това тя е едно доста чаровно момиче ,което внася  колорит в историята и чиято съдба  за мен се оказа доста интересна. И все пак Ана открива в нейно лице приятелка и довереница.
Себастиано е момчето ,което отвежда Ана в 15ти век и ,което може да я върне в нейното време.Искаше ми се авторката да беше разкрила малко повече от неговия образ.Реално ние не разбираме почти нищо за живота му извън пътуването във времето.
Любовните искри ,които припламнаха между главните герои бяха описани много нежно и деликатно ,без излишно преекспониране на чувствата и натрапване на любовните моменти ,които всъщност бяха доста малко.
Книгата е едно невероятно приключение ,което ни разкрива красотата на Венеция ,но и борбата за власт и надмощие. Освен това авторката е вложила и доста чувство за хумор при сблъсъка на епохите.За мен Ана е забележителна героиня .Образът и е изграден по много достоверен  начин и тя ми стана много близка до сърцето.Повечето подобни 17 -годишни героини ме дразнят с
поведението си в дадени ситуации , но поне според мен Ана постъпваше адекватно и разумно.
Самата идея за пътуването във времето също  е развита добре или поне за мен беше достатъчно ясно и достъпно разяснена.Нямаше неясни и объркващи моменти ,а само приключения и напрегнати моменти , които изправяха героите на нокти.
 С риск да се повторя отново ще кажа,че книгата е истинско откритие за мен ,толкова приятна ,зареждаща и красива. И като казах красива ...погледнете корицата -прекрасна е. Оригиналните никак не ми допадат ,но
българските са наистина вълшебни с червената гондола , Венеция на заден план  и главната героиня в красива рокля от 15 -ти век.
С огромно желание ще започна и втората част от трилогията ,а именно Златният мост и съм сигурна ,че ще ми хареса също толкова, колкото и Гондолата на времето.

September Wrap up& October TBR

Здравейте , 
есента настъпи с пълна сила и температурите навън са добро доказателство за това. Доста често свързваме дъждовните есенни дни с четенето на любима книжка на топло под одеялото и с чаша горещ шоколад в ръка , но за съжаление действителността е друга.  Всъщност трябва да ходим на работа/училище ,да мръзнем навън и да се крием от дъжда.  И все пак вечер,  в края на деня остава време и за четене. Този месец за съжаление за мен е истински провал, тъй като прочетох едва три книги. Не знам какво точно се случи ,но на моменти нямах и желание за четене. Но нека поговорим за самите книги:


1.Може ли да се срещнем отново? - А. Морган
Много приятна ,лятна и разтоварваща книга.Общо взето през топлите месеци прочетох доста подобни любовни  романи и странното е ,че не ми омръзнаха , а напротив, във всеки от тях откривам по нещо интересно и вълнуващо и ги чета с огромно желание. Историята на Бри и Никсън не прави изключение и се забавлявах много с нелепите ситуации, в които  изпадаха. Определено книгата ме спечели .

2.Летни дни и Летни нощи -под редакцията на С. Пъркинс 
Бях започнала книгата още през август и ми отне доста време да я прочета.Поне на този етап установих ,че разказите не са моето четиво и с някои от тях даже се поизмъчих , но имаше и добри попадения.Разбира се както подсказва и името , те са наситени с доста лятно настроение и любовни трепети и биха се харесали на доста
хора.

3.Бьорнстад -Ф.Бакман
Безспорно моят фаворит за този месец , а може би и за  годината. Сигурно вече съм станала досадна с това ,че говоря непрекъснато за любовта си към Ф.Бакман като автор и как харесвам всичко , което пише , но просто си е така . Не мога да си "кривя душата" за мен човекът пише уникално . Бьорнстад на няколко пъти почти ме разплака и промени представата ми за отборната игра и хокеят като спорт.


 Е това е  скромната ми равносметка за месец Септември и се надявам Октомври да е по-успешен.В момента съм подхванала Хулиган 57 на П. Дъглас , а днес започнах и Гондолата на времето на Е. Фьолер - май само аз все още не съм чела тази книга. Още ми е рано да си правя планове за други книги ,но искам да разнообразя малко стила и да прочета някое добро фентъзи или криминален роман, но ще видим.

Пожелавам Ви настоящия месец да е много успешен за Вас и да Ви носи много радост